Кулинарно пътешествие из Йонийските острови

Здравейте,

Отдавна замислям да ви разходя с мен по стъпките на кулинарните ми търсения. Предполагам, че ще ви е любопитно да разгледате местата, които съм оценила като достойни да бъдат споделени с вас. Досега идеята ми беше в проект, но след кратка подготовка, търсене, добро настроение и немалка доза късмет, намерих първата кулинарна спирка. Надявам се  да събуди интереса ви, за да търсите смело какво ви допада и да утъпчете свои пътеки. А ако ги споделите, още по- добре. Обичам да научавам нови неща. 

Започвам с моето любимо място- остров Кефалония. 

До него се стига с круизните кораби от Лефкада или ферибот. Островът не е голям, но е красив и топъл. Ориентиран е предимно към туристите. Ние акостирахме във Фискардо, неголямо , но много красиво пристанищно градче, където бяха закотвени красиви яхти с имена като Arwen и  Idefix. Има малко магазинче на самото пристанище, където може да закупите местни деликатеси. Аз препоръчвам винаги да се търси местното. Там можете да опитате нуга халва, бадеми със захарна глазура от рози или от  портокали с канела, различни видове паста и вино, зехтин. Местният винен сорт се нарича робола и кефалонийци се гордеят с виното си. Цените му варират между 7 и 18 евро, в зависимост от производителя и дали виното е органично. На нас ни се удаде случай да купим и истинска мастика, подчертавам- не узо, а мастика. Тя се прави от мастиковите смоли на дърветата на о. Хиос, който се намира далеч от Йонийските острови, откъм границата с Турция. Тези дървета растат само там. Мастиката е доста скъпа и една бутилка от 750 мл ще ви излезе около 17 евро. Предполагам, че на самия Хиос е по- евтина. Скъпо удоволствие е, но пък е доста приятна. Препоръчва се при проблеми със стомаха и силни киселини. Според мен си струва. Въпреки, че аз не обичам узо или нашите анасонови напитки, тази ми допадна. Вкусът е мек, с ненатрапчив аромат. 

Струва си също да изпробвате пастата на йонийските гърци. Разположението на островите до Италия и фактът, че през вековете тези места са били в границите на Венеция, създава усещането, че сте в Италия по отношение на храната и начина по който се възприема там. Пробвайте пастата с вино или някоя от множеството други вариации на паста. Поне знаете, че можете да си я пренесете лесно, ще издържи, а е и чудесна идея за подарък на приятел. Бадемите с рози също. Въпреки, че исках да ги снимам за вас, не успях. Оказа се, че вкъщи има термити. :)

Така, стигам до поантата на кефалонийските прелести. Перлата в короната е сладкарница „Мелина”, където сервират шоколадовия кейк с мека сърцевина топъл, току що изваден от фурната. 

А лимоновата тарта с меренге се топи в устата. 

Невероятно вълшебство! Пир за сетивата на сладокусника. Парче сладкиш е около 5,5 евро. На нас ни излезе 12 евро за двамата. Аз ядох и топка ванилов сладолед. Сладкарницата е с красива обстановка, обзаведена и ръководена с вкус и страст.

Нашето пътуване ни отведе и до острова на Одисей. 

Когато разбрах, че пътуването включва и Итака се развълнувах не на шега. Представях си козарчето- моряк, красивия му и скромен топъл град и когато отидохме едва ли не очаквах да видя в далечината Сцила и Харибда във вечния им сблъсък. Нямаше ги. Затова пък съседният остров с население от 1700 кози се продаваше за 10 млн евро. За който иска да се любува ежедневно на античните пейзажи. Някак си се надявам никой да не го купи и това да си остане синята лагуна на свободните кози.

Итака е малък остров с около 700 жители. Ние акостирахме в едно малко селце Киони. Ето и едно симпатично място , което при желание можете да посетите.

С особено удоволствие искам да ви разкажа и за Лефкада и по- специялно за курортно селище Нидри.  Очарователно малко градче, където не можете да обядвате преди 13ч. до тогава е закуската и в малките гирос заведения многозначително ще ви укажат с пръст, че сте подранили. 

Фурните не са запалени, скарите не са омаслени, тиганите не са приготвени, а хладилниците са празни и собствениците мързеливо пушат цигара на една от собствените си маси. Мислех си, че не е никак лошо да имаш възможност да погледнеш собственото си заведение през очите на посетителите. Има множество места, на които може да хапнете добре. Ние избрахме едно място за закуска, където хапнахме огромни гофрети и палачинки с много много шоколад. 

Стори ми се обаче че и там не бяха напълно готови със закуската, а часът беше точно по обед. 

Плажът е по- различен от този, на който сме свикнали. Тясна ивица с дребни камъчета, чисто е. Поплажувахме, поплувахме и готови за обяд се отправихме към един от малкото все още отворени ресторанти. 

Сезонът приключва, въпреки англичаните, които изглеждат вечни и неделими от това място. Май само те остават и някак си се понасят с мястото извън сезона му, толерират присъствието и недостатъците си, без критика, без сантимент, без комплекси. Отправяме се към предварително набелязаното място ресторант „Панорама”, достатъчно приветлив, за да се настаним като гларуси на външните маси, за да можем да оглеждаме любопитно минувачите, докато обядваме. А ние обядвахме. Без задръжки. Паста алио е олио с люти чушлета, дзадзики салата, шиш от риба меч,с топящи се в устата гриловани зеленчуци и балсамико, гирос пита, който преливаше от чинията, кана бяло вино, бира- не остана  място за десерт. 

Мисля, че след като си тръгнахме, ядохме сладолед в някакво специализирано за целта заведение, но побързах да го забравя. И сладоледът си беше отишъл като туристическия сезон през есента. Голяма загуба. За двама обядът беше около 40- 45 евро, но си струваше.

Препоръчвам горещо да пробвате различните видове курабийки в пекарните по главната улица. Вземете си чаша кафе или фрапе- навсякъде го правят  чудесно – и се насладете на гледката към пристанището и отсрещните острови. Отпуснете се и се възползвайте от хубавото време на гръцките острови.