Яхния с елда

Тегли духът ми да пея как в нови тела се превръщат

формите. 

Овидий, "Метаморфози"

Странно нещо е животът. Често си казваме, че ако една врата се затвори, друга се отваря, но рядко го вярваме наистина. Капка съмнение гарнира напредъка ни с горчив привкус. Не бива обаче да се отказваме, защото често решението се крие току зад ъгъла. Тези изявления правя по повод на дългогодишното ми и недоброволно отказване от лещата, която много обичам заради Синдром на раздразнено дебело черво (СРДЧ). Болките, които съм изпитвала не оправдават употребата на любимата храна. А каква яхния с цял чесън и леща прави майка ми, не мога да ви опиша. Какво реших да измисля, за да заместя лещата и да си хапвам нещо, което е възможно най- близо до търсения вкус, без да ми причинява дискомфорт. Така се спрях на елдата. Да, вкусът на двете култури е твърде различен, но елдата успя да ме компенсира за направените жертви. И така се роди тази рецепта. 

Вегетарианска е и подходяща за пости. Тъкмо, докато има още хладни дни с пости, да се сгреете отвътре. 

Съставки за 6 до 8 порции:

1 стрък праз

1 морков

2- 3 с.л. грудка целина на кубчета ( може и замразена)

1,7- 2 литра вряла вода + още малко при необходимост

2 цели глави чесън

250 г елда

1 зелена чушка

1 червена люта чушка (може и суха) 

1 голям или два по- малки картофа (или около 250 г), обелени и нарязани на кубчета

Черен пипер (млян), 1/2 ч.л. къри, 1/2 ч.л. куркума, 1/2 ч.л. червен пипер, връзка копър (нарязан, може и сушен), сол 

Приготвяне:

В дълбока тенджера сложете малко олио и задушете нарязаните на кубчета праз, морков, целина и 3 скилидки чесън. Може да добавите малко вода, ако желаете след първите няколко минути, докато поомекнат. След това добавете нарязаните чушки и останалите скилидки чесън- обелени, но цели. Задушавате за още няколко минути и  добавяте 2 Л вряла вода. Тя ще възври много бързо и в момента, когато това стане, добавете измитата елда и нарязаните на кубчета картофи. Готви се на полуотворен капак и на средно силен котлон за 20-25 мин до сгъстяване или до готовност на целите скилидки чесън. Елдата се готви много бързо. Ако е твърде гъсто или има нужда от още време, добавете още малко вряла вода. Овкусявате с подправките преди да свалите от огъня. 

Естествено можете да намалите количеството чесън и люто по ваш вкус или да го адаптирате за деца. 

Забележка: Посочените подправки са много важни за вкуса на ястието и му придават характер. Готвенето с вряла вода забързва процеса и предпазва от пресичане на температурата на готвене. 

Както казва Жак Пепен: Happy cooking!

Шоколадови гофрети- кошнички с крем

 Здравейте, любители на добрата храна! Надявам се, че сте здрави и свежи като пролетни кокичета в този зимен ден. 

Отдавна се каня да ви представа тази рецепта. Жалко, че толкова я забавих, но има и такива периоди в живота. Как започна всичко? 

Като начало с един уред за мини кошнички от тесто за гофрети:

https://www.conrad.com/p/korona-41011-waffle-maker-white-black-1517962

Понякога рецептата се ражда преди още уредът за нея да е измислен, понякога един интересен уред може да захрани въображението и да генерира рецептата. В интерес на истината за самото тесто трябва да благодаря за вдъхновението на списание GoodFood. Аз промених само някои дребни детайли, за да получа търсения резултат.

И така какви съставки са ви нужни:

2 яйца

200 мл мляко

130 г брашно

1 с.л. бакпулвер

20 г какао

20 г захар

60 г масло

25 г тъмен шоколад на парченца или на капки

портокалова есенция 

ванилия

щипка сол 

1. Загрявам уреда за гофрети. 

2. Разбивам яйцата с млякото и захарта.

3. Разтапям маслото и шоколада на водна баня.

4. Прибавям пресетите сухи съставки при сместа от мляко и яйца и разбивам с миксер или телена бъркалка.

5. Добавям разтопения шоколад и есенциите.  Разбърквам финално.

6. Намаслявам формичките и на горния и на долния реотан с масло и слагам по една супена лъжица на формичка. Излизат около 18-20 броя. 

7. Охлаждам и пълня с крем по желание. Може да е бита сметана, маскарпоне и бита сметана, маскарпоне и кондензирано мляко. Всеки крем, който стои достатъчно стегнато след шприцоване, за да запази вида на десерта. В този случай е маскарпоне с малко портокалов сок, пудра захар и малко ликьор от кафе. 

Изключително фин и елегантех десерт се получи с много представителна визия. Може би бих заменила само какакото отгоре с настърган шоколад. По- добър вариант е.

Оригиналната рецепта може да намерите тук: https://www.bbcgoodfood.com/recipes/chocolate-orange-waffles

Да ви е сладко! 

Кръст, чай и един услужлив полицай- последен ден в Кайро

Всяко начало е трудно, всяко тръгване е малко тъжно

Ранно събуждане в последния ден от престоя ни в Египет. Точно от прозореца на стаята виждаме върховете на пирамидите между стволовете на палмите. Различни птици чуруликат из градините на хотела. Отиваме на закуска с лека тъга, знаейки, че въпреки натоварения ни и днес график, ще трябва да отлетим привечер. Бързаме да хванем още и още малко от това място в спомени. 

Пътувайки в автобуса към центъра на града, забелязвам, че минаваме край дежурните стени от недостроени жилищни блокове, но с една съществена разлика. В средата на карето беше запазена истинска нива с дърво, което да хвърля сянка на орачите и с чисто бели волове. Това е един от най- ценните ми кадри. Въпреки, че е леко размазан от движението и крайно непретенциозен, това за мен е един от най- ценните за мен моменти, уловени в Египет. Това каре със зелени ниви и бял вол беше като замръзнал във времето момент от праисторията. Тръпка от вълнение преминава през мен и съм благодарна, че успях да стана неволен свидетел на тази съвършена картина. 

Водачът ни предупреждава, че мястото, което ще посетим всеки момент е изключително ценно и интересно. Не беше част от предварителната програма, но имахме много време до полета и решихме, че щом имаме възможност да посетим още нещо, добре дошло, особено пък и такова, което не е част от утъпкания туристически маршрут.

Добре дошли в Старо или Коптско Кайро! 

Коптско или Старо Кайро е онази част на града, известна и под името Малкия Йерусалим заради сбора на трите основни религии. Тук поминуват християни, евреи и мюсюлмани вече две хиляди години. Копти е самонаименуването на коренното египетско население. След арабското нашествие в страната копт е станало равносилно на християнин и това вторично значение е изместило с времето изначалното. 

Първият обект, който посещаваме е Висящата църква "Св. Мария". Изградена върху старите римски крепостни стени, тя няма вкопани основи, а участъците от стъклен под ни позволяват да видим празното пространство под църквата, сякаш наистина храмът се крепи върху силата на своите варващи. Незабравимо...

Висящата църква

Разходка по уличките на букинистите. Тук можете да си купите редки фотографии, книги, музикални произведения. 

Църква „Св. св. Сергий и Вакх“, известна още като Абу Серга.

Този храм е много специален за всички вярващи християни. Криптата на Абу Серга е едно от местата в страната, където се е криело светото семейство след бягството си от Юдея. Храмът не е отбелязан много очевидно из малките улички и едва ли ще го откриете, ако не ви заведат. Случайно разбира се може и да попаднете на него, както често се случва в живота. 

Купувам си броеница с кръст от една симпатична млада жена. Не е забулена. Коптските жени в старо Кайро са приели маниера на забулването от своите сънароднички мюсюлманки, най- вероятно за да избягват неудобни въпроси. В християнските храмове и из малките улички, ще видите и забулени и незабулени християнки. Навремето знаете, а и досега в католическите храмове е практика жените да слагат някакъв плат, който да покрива косите и горната част на главите им, така че това покриване не бива да ви очудва. Какво ми прави обаче неимоверно по- голямо впечатление. Татуираният малък кръст на китката на младото момиче. 

Помислих си, че е модерно виждане на религиозна принадлежност. Изненадах се да видя, че такъв кръст беше татуиран и на други жени от всякакви възрасти из малките улички. Докато вървяхме към синагогата, минахме край една възрастна жена, която седеше на стол пред портата на къщата си. И просеше. Призоваваше на езиците, които беше научила, за своите скромни подаяния, и съвсем тихо казваше: "Копт... Християнин... Моля..." . Трябваше да се заслуша човек, за да чуе тази дискретна просия. Спрях се и и дадох малко дребни, а после ми стана страшно тъжно. Дали не трябваше да я хвана за ръка? Да я прегърна леко и уважително, а не така, минаваш и даваш като на сеирджийско магаре... И досега не ме напуска усещането за някаква трудно доловима несправедливост или неадекватност в тази ситуация. 

Из тези сокаци се въздържах да се лутам

След кратък оглед на синагогата и разказ за нейната история от нашия гид, се връщаме в автобуса, за да посетим

Цитаделата на Саладин и Джамията Мохамед Али

Цитаделата също не фигурираше сред предварително набелязаните обекти, но времето до късния полет ни позволи да я посетим. Намира се на най- високата точка в града и отгоре се открива широка панорама към него. До където поглед стига е само и изключително Кайро в сиви и кафеникави монотнни краски. 

Влизаме в джамията. Това е един от малкото храмове, който е с повече светска, отколкото с религиозна значимост, затова и жените имат свободен достъп до главната молитвена зала. На влизане се събувате. Ужас! От непрестанното ходене, краката ми са спарени и не знам с какъв аромат точно ще почерпя хората около себе си. Изпитвам крайно неудобство, но се събувам и гледам да си седна на краката. Първото ми влизане в джамия. Египетският ни гид, ни моли да седнем в полукръг около него и започва да ни разказва за исляма и вярата на египтяните. Осезаемо иска да се разграничи от негативните усещания, които ислямът създава днес и дебело подчертава, че египтяните са праведни мюсюлмани, които нямат и не биха искали да имат някога връзка с радикализираните си единоверци. Разказва ни за петте стълба на вярата. Според сунитите, това са петте базисни принципа на религията, които задължително трябва да бъдат следвани от всеки правоверен. 

Шахада- символът на вярата или признанието , че Аллах е твоят единствен бог. 

Салят- молитвата. 

Хадж- поклонението

Саум- постът

Зекят- данък- милостиня в размер на 2,5% от сумата на годишния доход на всеки мюсюлманин, които той определя сам

Водачът ни разказва и разказва. В един момент видимо се изморява, устните му пресъхнаха, казва че сме свободни да се разходим наоколо и се просва по гръб върху дебелия мокет, а нашият гид го потупва съчувствено по рамото... 

Кайро видян от цитаделата

Да не повярва човек какъв проблем може да срещне горе. Пет човека от нашата група сме пред напикаване. Тръгваме да търсим тоалетни. Упътват ни към единствените такива на паркинга пред комплекса. Тичаме ентусиазирани, само за да видим как врътват ключа пред нас и казват "не работи". А сега де. Двамата мъже и детето подпират околните стени, поприкрити от околните олеандри, но аз не мога да лъсна по задник в мюсюлманска страна насред паркинга. Нейсе, разбираме от пазачите, че до джамията също има тоалетни и бягаме бързо нагоре. Не мога да ги похваля с чистота и уют, но поне бяха разделени на мъжки и дамски и успях да се вредя бързо- бързо. И добре че успях...

Пазарът от 1001 нощ

Мъжът ми знае, че аз и магарето на Настрадин Ходжа сме нудържими, когато надушим пазар. Отдавна се е примирил, че ще бъде влачен и каран да плаща в скъпоценна валута моите прищевки. Единствената причина да не се сдобия с мокасини а ла Малкия Мук, вълшебна лампа, роба от египетски парен памук и килимче беше, че седем дни никак не са достатъчни, за да осъвършенствам таланта си да се пазаря. Няма начин. Но не можа да ме удържи да зяпам и да се свирам по тесните сокаци. Реших, че ще купувам каркаде. Страходен студен чай от каркаде правят тези египтяни! Затова, когато се прибера в София, аз неминуемо ще варя чай със същия несравним вкус и ободряващ ефект. Да, да. Първо, мирише ми отнякъде на подправки, но не знам от къде. Кого да попитаме? Полицай! Ау, разбираме се на съшит английски какво търсим и той лично ни завежда. Привлекли сме вниманието на продавачите наоколо, с полицейски ескорт сме. Няма пазарлък. Бързо бързо ни обслужват. Естесвтено сергията беше на 20 м от нас, току под чувствителния ми нос, но в цялата тарапана на това огромно египетско Джъмбо е много трудно да се ориентираш особено, ако бързаш. Иначе да ми дадат едни два- три дни за там, ще се справям като местна гражданка. За два часа обаче, тази огромна площ, ширеща се на километри, в която се продава какво ли не и е населена от милиони хора, нагъната като парче плат, метнато насред града, е невъзможна за опознаване. Има риск да се загубите, повярвайте ми. 

Тесните улици на пазара

Широките улици на пазара

Вътрешните дворове

С част от групата сме седнали в едно кафене току в началото на пазара, на широкия мегдан. Наоколо тоалетна няма. Започват се плахи опити от страна на нашите съграждани, подпитваме сервитьорите дали случайно в заведението няма тоалетна. Имало, можем да ползваме. Мъжът ми се престраши да я пробва. Когато се върна и го попитах как е, той ми отвърна тихо само с една дума:

- Трейнспотинг! 

Казах си, ясно. Стискаме и на летището. 

Нормално разминаване на кръстовище в Кайро. Не е необичайно пешеходците да пресичат влизайки в различните автомобили, изпречили се на пътя им. 

Докато се движим към края на града, водачът ни посочва гробището. Обясни ни, че било честа практика, изпаднали в крайна нищета семейства да бъдат настанявани като наематели на семейните гробници, като трябва да ги напускат и да си намират занимания другаде само в дните за посещения на мъртвите, за да не притесняват семействата на покойниците. Връзката между живота и смъртта в Египет е неизбежна и отдавнашна. Живите и мъртвите са чести съквартиранти в тази страна, изпъстрена с чутовни контрасти и чудатости. Независимо от всичко, струва си да видите и да бъдете видени в Египет. 

Градското гробище

Последната ни спирка е на летището. Добре че ни докараха четири часа по- рано, само това ще кажа. Заставаме на опашките за чекиране, но мърдане напред няма. Оказва се, че клавиатурите на компютрите се развалят една по една. Какво се случва? Отнема повече от половин час, за да се отстрани проблемът и в крайна сметка успяваме да се регистрираме. Следва ново изчакване пред митническите гишета за проверка на документи. Служителите тъкмо се сменят след почивка. Ново изчакване. Митничарят пред нас е с молитвен белег на челото, праведен мюсюлманин. Замислям се, как хората нарочно слагат по себе си белези, за да покажат на другите към какво и къде принадлежат. Белезите рядко не са наш избор. 

Излитаме, но този път няма да прелетим над страната, както на идване. Прибираме се вкъщи, а впечатленията няма да ни напуснат още дълго време. Дали бих се върнала? О да. Несъмнено не съм видяла още много от тази страна. Само си представете, Сакара, Фаюм, Синай, Червено море, подводните рифове и пустинята, където може да пренощувате, ако си го уредите. А ако изпитам носталгия, ще си припомня Екзюпери: " Такава е пустинята. Един коран, който е само правило за игра и чрез това превръща пясъка в империя. В дълбочините на Сахара, която без корана би била празна, се играе скрита драма, която раздвижва човешките страсти."

До нови срещи, Черна земя. 

Ирландски соден хляб с кефир, сирене чедър и куркума

 Скъпи приятели,

Mного често хората ми споделят, че се страхуват да приготвят соден хляб по една или друга причина. Някак им се струва труден и като че ли крие някаква неизвестна за тях тънкост. Реално погледнато, това е един от най- лесните хлябове в технологично отношение. Това, което трябва да се знае е, че когато хлябът е постен, содата трябва да се изгаси в оцет. Когато не е постен, содата се гаси в мътеница, кефир или кисело мляко. 

Повечето ирландски хлябове, на които попаднах, бяха сладки. Аз не си падам по сладките хлябове, защото ме задължават да ги хапвам само на закуска. Трябваше ми хляб, който да нахрани цялото семейство и то не само за едно хранене през деня. Намерих рецепта, която напълно удовлетвори вкусовете и нуждите на семейството. 

Продукти:

- 4 чаши брашно на стайна температура

- 2 чаши мътеница или кефир. Аз използвах кефир. Може да ползвате гъст айран. 

- 1 яйце

- 1 чаша настъргано сирене чедър

- 1 и 1/2 ч.л. сода за хляб

- 1 ч.л. сол

- куркума, сминдух по желание

Загрейте фурната на 180 градуса. 

Първо разбърквате в купа или удобна за месене тава сухите съставки, това включва и сиренето. Содата разтворете в кефира. Разбийте яйцето. Добавете течните съставки към сухите и разбъркайте с дървена лъжица или удобна шпатула. Когато стане трудно за бъркане, продължете да месите с ръце. Ще ви трябва още малко брашно, за да лепне по- малко по ръцете и да прави месенето възможно. Моля, имайте предвид, че тестото ще остане лепкаво. Не го месете твърде дълго- достатъчно е да бъде хомогенно. 

За печене използвайте средно голям съд- тава или дбелостенна чугунена тенджера с капак. И двата варианта на печене са напълно допустими. Набрашнете леко дъното на съда. Сложете оформената топка тесто в съда и направете два или три широки разреза с нож, за да се разпука апетитно хлябът при печенето. 

Печете за 30-45 мин и проверявате след 30-35-тата минута с дървено шишче за проверка дали лепне. Когато хлябът е готов, изваждате от фурната и съда за печене и оставяте да се охлади за поне 30 мин. 

Ще останете доволни без съмнение. 

Оригиналната рецепта без моите малки модификации можете да намерите тук:

https://simply-delicious-food.com/cheese-and-herb-irish-soda-bread/

Александрия- морска столица с почти две чудеса

Налей от виното, що с капка в Нил,

пиян би станал всеки крокодил.

а  бъде ли изпито от сърната,

от страх и тигър даже би се свил.

Рудаки

Започва нов ден, който ще прекараме в най- северната точка на страната- Александрия. Тръгваме рано сутринта в 7.30, за да избегнем големите задръствания както сутринта, така и следобед на връщане. Широка магистрала свързва двата града, пресичайки ръкавите на реката в делтата, блатата и обширните площи с папирусови полета. Времето, за което ще изминем разстоянието е около два часа и трийсет минути с една междинна почивка. 

Първата ни спирка са александрийските катакомби. Хладно и мрачно място с лоша слава и призрачно  минало. Трудно е да се каже колко точно информация е погребана под пластовете пръст и кал от постоянно менящото се корито на Нил. Катакомбите, както и целият район на града са отправна точка в търсенето на гробницата на Александър Македонски. Една легенда гласи, че Клеопатра знаела къде е, но никога не поискала да посочи мястото и то останало запечатано за вечни времена под водата.  Тук е мястото да споменем, че в комплекса се пазят изображения на Анубис в римски дрехи. Уникален начин за приемственост на религия и идентичност от страна на римските пришълци. Така че, ако се интересувате от история и живопис едновременно тук бихте имали възможността да се докоснете до хибридното и изменчиво, никога не приело стабилна присъственост и форма римско владичество на Египет. 

Странно, тук е мястото, където ще си дадем среща с трима будистки монаси в ярки оранжеви роби и ще продължим да ги срещаме отново на други туристически места през деня. Позират за снимка и се усмихват. 

Веднъж пристигнали в Александрия, забелязваме друга реалност. Тук е най- хладно от цялата страна, температурите са пролетни, а не летни, както беше на юг, повява морски вятър и влагата е осезаема. Хората са облечени модерно и по европейски образец, момичетата са навсякъде, като на концерт на американска бой- банда. Градът притежава истински средиземноморски дух и съвсем определно завидно самочувствие. 

Александрия

Въпреки добре облечените хора и големите скъпи апартаменти наоколо, цари лек хаос по отношение на боклука. В малките сокаци бива изхвърлен директно през прозореца и част от улиците тънат в опаковки и пластмаса. Предишния ден в Кайро бях видяла как една ръка се подаде през прозореца на автобус от градския транспорт и невъзмутимо изхвърли опаковка от чипс. Булевардите и централните части на града се поддържат в по- представителен вид, но има какво още да се желае при изхвърлянето, събирането и преработването на боклука. 

Много хитрост обаче виждам вложена в друг тип съоръжения, а именно товаро- подемната техника. Моята собствена техника плези лакомо никонския си обектив към червената пластмасова кофичка на въже,  с която една случайна дама качва покупките си на горния етаж.  

Успяхме да видим и известния зелен трамвай на града, който е поддържан само от носталгия. Минава на около час и половина и находчивите търговци използват площта на релсите, за да излагат стоките си. 

Втората конкретна спирка от маршрута ни е Александрийският фар- едното от седемте чудеса на света, за които обаче човечеството пази само спомен. От него са оцелели само каменните основи. На мястото на някогашното чудо се издига цитаделата на Кайт Бей, построена като част от укрепленията на града през 15-ти век. Гледката, която се разкрива наоколо е прекрасна, защото виждате както широкия хоризонт на морето, така и панорамата към града дълъг може би повече от трийсет километра. 

Оказва, се че цитаделата е любимо място на младите хора, които си уреждат срещи тук, говорят си и се снимат.

Любов, любов

Прави ми впечатление колко общителни са местните. Търсят и реагират на зрителния ни контакт. Ако ви се усмихнат, усмихнете се и вие.

Заради обилната влага и силните зимни ветрове, фасадите на сградите са силно засегнати от разрушителния крайморски климат. Цветът потъмнява, виждат се осолявания, петна и дори климатиците на балконите са с петна от ръжда. При все това, градът е едно от най- скъпите места за живеене в страната. Въпреки ощетената си външност, нерядко тези жилища крият шикозно обзавеждане и завидни удобства. През лятото, когато температурите на юг стигнат 45 градуса, местните търсят спасение в прохладата на севера.  

Третата спирка от маршрута ни е мимоходом да хвърлим поглед към наследницата на чудната, злощастно унищожена александрийска библиотека. Правителството усилено търси спомоществователството на международните организации за опазване и съсхранение на историческото и културното наследство с идеята да обогати и разшири колекцията си от книжни томове в настоящата библиотека, за да си върне поне част от някогашното величие. Гидът ни обаче е страхотен. Помоли придружаващия ни полицай да поиска от охраната да ни допуснат по изключение в двора пред входа на библиотеката, защото сме много послушна група. Тъй като тук се допускат единствено възпитаници на учебните заведения в страната, долните кадри от двора на библиотеката, макар и не до там добри, са изключително редки и за моя радост не от външната страна на оградата. 

Събираме се в двора и водачът ни казва: 

"Войните са това, което е разрушило величието на Египет. Войните и загубата на познанието с изгарянето на папирусите и книгите в александрийската библиотека. От днешната си позиция, ние не одобряваме, че Цезар е събрал всички ценни документи от храмовете на юг и плановете за строежа на пирамидите на едно място, именно в библитеката, защото пожарът е унищожил всичко наведнъж. А знаете ли- всичко е било записвано . Всичко! За всичко се е знаело как е направено. Ако искате да разберете", продължава той,"дали една страна е добре управлявана или не, поинтересувайте се за три неща: здравеопазване, образование и процент на средната класа спрямо най- богатите и най- бедните хора в страната. Военните не са управници. Те не се учат как се управлява във военното учулище, учат се как да воюват от името на и по насочване на управляващите. Все едно касапин да претендира, че е архитект и може да строи градове." 

Отиваме за обяд в едно рибно ресторантче с гледка към морето. Отново има доста маси и е предвидено за много посетители. Сервират ни малки разядки с хляб, печен в тяхна собствена пещ, риба с калмари и ориз, и сладолед със сакъз. 

Напускаме централната част на града и се отправяме в периферните му части, за посетим кралския дворец и прилежащия към него парк.  На главния портал се вижда гербът с трите цвята на Египет-червено, бяло и черно. Черно за черната страна Кемет- това е старото названияе на страната на фараоните. Египет, твърдят специалисти, е дошло по- късно след арабското наществие. 

Аз отново снимам зад ограда, но този път снимам и бързо, защото се задава охраната лека полека към нас. 

Дворецът е бил построен от последния крал на страната Фарук I.

За съжаление и египетското кралско семейство бива застигнато от злощастната съдба на изгнание, както редица европейски фамилии след ПСВ.

А в парка виждаме отново монасите в оранжеви одежди.

Докато щракам снимчици наляво и надясно, нашият цивилен полицай си е постлал килимче, коленичил е и се моли до автобуса. Обръщам се решително , за да гледам други обекти- струва ми се твърде личен актът на молитва, за да бъде практикуван пред други хора. Сякаш виждам човека гол. 

Към четири следобед напускаме града и се връщаме в Кайро. По магистралата е оживено. Спираме на едно място край пътя с много добра сладкарница. Пробваме лакомо от непознатите ни сладкиши и продължаваме по пътя си. Вече желаем почивка и сън в покоя на стаята. 

Мисля си за това какво съм видяла през деня. Римски носове на египетски лица, Анубис в легионерски доспехи, дълбока гробница насред нищото, дворец без крал, монаси от Китай, любовни графити... Цял списък с побъркващо несъчетаеми неща.
Шукран, Александрия.