днес искам да ви представя моята версия на приготвянето на домашна птица. Мисля, че в днешно време това е голяма рядкост. Реших се на този пост, защото ми се иска да припомня някои неща, да покажа моята версия и да споделя традициите на моето семейство и това, на което ме научиха майка ми и баба ми. Надявам се да внеса нещо ново, а не само да припомня добре забравеното старо.
Домашните птици са здрави и с много силна мускулатура, защото тичат и се движат постоянно. Освен това, живеят доста по- дълго. Тук е моментът да припомня може би, как в приказките и анекдотите, скъперникът посреща кума с печена кокошка или петел, а не с пиле. Животните са ценни, отглеждат се с уважение. Не мога да забравя как баба ми се грижеше с любов за своите питомци, избираше хубава храна, с калций, без сол. Варосваше се курника, дезинфекцираше се редовно, полагаха се квачки за мътене на пиленца и всичко се въртеше в един добре балансиран кръг, изграден на принципа "аз завися от теб, а ти от мен".
Домашните птици са едри и често едно животно стига за минимум две гозби. Разделете птицата на две- по- плътните и месести части да останат за гювеча, а по- фините и кокалести за супа. От супата може да се направи и каша. Няма да е зле да ви покажа някой ден кашата с пилешко на баба. Рецептата е стара. Кашите са едни от най- старите храни на човечеството, появили се след откриването на огъня и топлинната обработка на храната. След като сте отделили частите за гювеча, трябва да се уверите, че птицата е размразена добре, измита добре и добре подсушена. Майка ми ми е казвала, че на времето домашната птица задължително се е пържила преди готвене. Има логика- като се замисля, повечето рецепти за фазан изискват именно такава предварителна подготовка. Много е вероятно остатъчната вода в месото да пръска в нагорещеното олио, затова аз реших да го потопя в брашно, при това оризово. За подобен род дейности според мен спокойно можете да смените бялото брашно с царевично или оризово. Нека бъде в малки количества и предимно по тези части на птицата, които имат най-голям потенциял да изпускат водни капки- а именно местата с прорези. Харесйте си един по широк тиган или тенджера, за да не си играете и да губите време в изчакване. Даже тенджера е много добре, за да не пръска навсякъде около вас. Аз похлупвам съда с един решетъчен уред против пръски или именно такъв предмет, за който мъжът ви ще ви хока най- много , когато му кажете в магазина, че ви е жизнено необходим. Тези решетки имат удобни дръжки за захват и поне малко намаляват грубото пръскане на мазнината по плочките, по абсорбатора, по роклята... Уверете се по някакав ваш отработен начин, че мазнината е загряла добре (ле гранд шеф съветват да пробваме с парче хляб) и наредете бързо парчетата вътре. Не бързйте да обръщате месото- първата порция винаги се пържи най- бавно, още повече и преди обръщането. Изчакването ще ви спести залепването и чегъртането по дъното на тигана. Обърнете, колкото пъти считате за нужно- пържете от две или три страни парчетата месо в зависимост от формата и размерите. Не забравяйте, че не е нужно твърде дълго време- по 4-5 минути на страна- птицата ще се досготви във фурната. Извадете месото и го оставете да се отцеди. Помолих мъжа ми да донесе 2 стръка праз от килера (в жилищата винаги има по една такава стая, затрупана с вещи и срам за пред мамам и тате) и докато се обърна той вече гонеше кокера снего, имитирайки прахосмукачка. Прекратих набързо незаконното забавление и се заех да нарежа зарзавата на полумесеци, за да го задуша за 5 минути на тих огън. Наред с морковите и граха, той щеше да играе решаваща роля в оформянето на вкуса на нашата птица. Разбира се , винаги можете да промените формата на заленчука и да го нарежете по- едро- ще напомня без съмнение кок- о- вен. и като казахме вино- петелът и виното са първи приатели, затова наредете птицата на дъното на гювеча и залейте с равни количества вино и вода, птицата триябва да е в течност, но не напълно потопена, за да избегнете варенето. Преценете в зависимост от големината на съда, с който разполагате.
Извинете, увлякох се в приказки- човек не усеща как лети времето, особено, като е многословен. Водата, виното, кокошката.... Два стръка праз, 2- 3 моркова, нарязани на колелца, една консерва грах, една консерва домати или буркан домашно консервирани домати от 800 мл, няколко скилидки чесън.
Според мен гювечът ви трябва да е с вместимост минимум 5 л. Моят е осем. Сипете на дъното му малко растително олио. Наредете кокошето месо, добавете 2- 3 дафинови листа и десетина зърна бахар, водата и виното, както вече казахме. Похлупвате с капака и го слагате във фурната на 220 градуса. Не забравяйте- глинените съдове се слагат в студена фурна, за да не се спукат. А когато ги вадите от фурната, слагате върху дървени дъски или дебели плетени подложки, пак със същата цел. Печете гювеча за около 30- 40 минути и след това добавете задушения праз, обелените скилидки чесън и нарязаните моркови. Изсипете доматената консерва и разбъркайте леко да се смесят съставките. Изрично не съм ви инструктирала да слагате сол по- рано, защото доматите са доста солени, опитайте ги преди да добавите сол. Печете още час и половина. Водата трябва да изври. Може да намалите фурната на 190- 200 градуса след първия час. Проверете с вилица готовността на месото- то трябва да може да се разделя и отлепва от костта. Махнете капак и запечете още 15- 20 минути без капак, като преди да върнете във фурната, добавите отцедената от водното си съдържание консерва грах около 400 г.
Готовият продукт трябва да изглежда така:
Поръсете с връзка нарязан магданоз и поканете мъжа и кокера да похапнат.
Да ви е сладко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар