Пролетни празници в Белгия

Здравейте ,скъпи,  гастролиращи в нета, кулинарни пътешественици,

Днес искам да привлека вниманието ви с разказ за моето кулинарно пътешествие в Белгия. С малко снимки и факти ми се иска да ви спечеля за една разходка и на живо в бъдеще. Защо да изберете Белгия?  Можете да го сторите заради легендарните пържени картофки, заради  морските дарове, заради шоколада и ако всичко това не ви стига, гледайте филма „ Monuments men” ,  за да изберете историята, изкуството , а защо не и ювелирното изкуство? Всеки има своя страст, която смятам, че ще открие в тази малка, но разнообразна по същността и колорита си страна.

Моето пътешествие беше във Валония- източната френскоговоряща част на страната.  Преди век и половина този регион е бил доста богат поради индустриалното си развитие, множеството фабрики и юзини и не без значение- поради въгледобивната промишленост.  И днес мините не са изчерпани, но са победени от по- евтиния за извличане и преработка петрол и една от най- известните мини в страната, тази в Блени (Blegny), затваря официално през 1981. Днес е много интересен, добре разработен и поддържан музей.  Там можете да видите старите съоръжения, с които миньорите са разбивали скалите, ще ви обяснят от какви професионални болести са заболявали, че са били емигранти, че са губели слуха си... Заслужава си всяка минута, особено, ако се интересувате от история. В Белгия към подобен тип интеракивни музеи има и кинозали, където прожектират кратки, но интересни филмчета и дори да не искате си тръгвате обогатени със знания, поднесени достъпно на няколко езика. И това не е случайно. В страната има четири парламента за сътветно трите най- големи общности- френската, фламандската и германската и един общ- федерален парламент.  Представителствата им се намират в Брюксел и гледат към административния дворец на краля през кралския парк.

От мината в Блени си закупих сладко от малини с босилек и сладко от ревен. Нямаше как да ги вземем с нас на обратно, затова бяхме принудени да ги изядем още там, о, горките ние.

И отново за любителите на факти, сред които съм очевидно и аз, мините във Валония са включени в световното културно наследство на Юнеско. 

Блени се намира на около час път с кола от Лиеж, един от главните административни центрове в региона. Можете да се разходите из града край река Льоз, която дълго време е била източник за енергия, транспорт и суровина за преработка във фабриките от региона. 

Княжеския площад:

 Съдебната палата, с различните лица на справедливостта:

 И уличките:

Деликатесите в Лиеж, на които ние успяхме да се насладим са един вид колбас, наречен буден

(boudin), който има три варианта: бял, зелен и тъмно червен, в зависимост от суровината използвана за оцветяването му. Белият е с мляко и карфиол, зеленият със зеленчуци от типа на савойското зеле и броколите, а червеният си е кървавица в чистия и вид. 

Нашата домакиня беше така любезна да приготви специалитета на Лиеж, традиционните кюфтенца с лиежоански сироп (boulettes aux syrop de Liège), който много напомня на мармалад от шипки, защото се прави от плодове и е страшно вкусен върху филийка с масло. Греховно добър продукт, препоръчвам ви , ако сте любители или сте любопитни към иноземските специалитети. 

.

Още информация на:
http://www.provincedeliege.be/

На север от Шарлроа, където е едно от летищата за нискотарифни компании, се намира град Нивел (Nivelles), малък и много спретнат град, където можете да отпуснете уморените си прасци в известния ресторант за тарт алджот (la tarte al Djote de Nivelles), намиращ се на площада на града, точно зад църквата.Тази тарта беше едно от най- големите вълшебства, които небцето ми е вкусвало напоследък и се яде пинизчийски. Тъй като се прави от топящи се сирена, за да не залепва по зъбите ви я сервират с бучка мсало, с която да намажете повърхността на тартата и по този начин сиренето да не залепва за зъбите. А само как се комбинира с прекрасната бира Орвал ... Тръпки ме побиват само като си спомня. На снимката ще забележите, че тартата е двуцветна. Това е защото едната половина съдържа зелената листна част на захарното цвекло, което е много популярно в региона. Ястието официално е признато за един от символите на региона, известно е, че рецептата е много стара, има сведения от 1218 година и ако не сте се убедили, че работата е сериозна, трябва да знаете, че има дори братство на тарт алджот, което следи за правилното изпълнение на рецептата и сертифицира само определни места, които да обявяват в мвнюто си, че я сервират. 

 

 Ресторантът:

Самият град:

Няма как да пропуснем и Ватерлоо. Моят домакин ми каза, че от върха на паметната могила, в ясно време може да се види Атомиумът в Брюксел. Ние не го видяхме. 

И стигаме до легендарните картофки. Заведоха ни на едно място в Шарлроа, което се слави като най- доброто в региона. Казва се „При Роберт”. Много добри картофки, но от тънките. Сосовете бяха страхотни. Всъщност, специалното в картофките са именно те. В Белгия има голям избор дори на готови сосове, с чудесен вкус. Заслужава си да се сдобиете с един андалуз или бразилиен. На мястото, където ние дегустирахме предлагаха до 17 соса дневно. 

Шарлроа:

В Шарлроа може да посетите и музея на фотографията, който се помещава в стар каролингски манастир и самата сграда е много интересна с квадратния си двор и добре осветените кулоари около него. 

Брюксел

Този град заслужава отделна  глава, въпреки, че преспокойно би понесъл цяла книга и то в многотомно издание. Невъзможно е да се види всичко в детайли от веднъж. Всички се изреждаме търпеливо пред статуята на Еверард Серклаес, за здраве, благополучие и за да се върнем отново в Брюксел. Защото веднъж опитал ли си вкуса на пътешествията, винаги ще има места, на които ще копнееш да се върнеш. А този град те посреща сякаш сте стари приятели и се познавате от години. Затова не е случайно, че там дочувахме непрекъснато българска реч. Очевидно е, че ние българите се чувстваме у дома си в белгийската столица, щом сме единствените, които се разхождат из стария град по анцуг. Разпознаваме се и по това, че отгваряме на позвъняване с „опа!”, но то е по- непреводимо, за разлика от семантично- смисловата конотация на спортното облекло. Разказах на приятел, който живее в Париж за съответната страст на българите и той най- спокойно ми обясни, че и в Париж е така, веднага разбираш по анцузите кои са българите. Скъпи сънародници, става ясно, че нашата нова национална носия е анцугът.

Нека се върнем все пак на достойнствата на града. И като заговорихме за одомашняване, длъжни сме да споменем, че Брюксел е дом на комиксите, на шоколада, на сградите ар деко и ар нуво, на търговията, на цветята и на бирата. 

Страхотна бира имат белгийците. В известна степен се правят опити дори за мистификация, наред със старанието да се запазят живия дух на традицията и класическия стил. Марки, чието име е с трайност един месец, рожби на интернет поколението,  съжителстват с марки пиво на по 200- 300 години. Всички те са страхотни напитки с висок алкохолен процент и не са за подценяване. Препоръчвам ви да изпиете един Шимей ( Chimay) в La mort subite, намиращ се току зад Кралските галерии. Заведението е едно от емблематичните места в града, с неподправен декор от началото на 20- ти век. За дължително е за посещаване. Името му идва от една чиновническа игра , наречена „421”, която работниците играели в обедните си почивки и в която последното раздаване се наричало „внезапна смърт” заради загубилия, който нямал възможност за реванш... е, поне до следващата обедна почивка. Сервитьорите с удоволствие ще ви разкажат, че и до сега в заведението се снимат филми, касаещи съответната епоха, защото е запазено непроменено. Ще ви пропоръчат бира и колбас в зависимост от предпочитанията, сирене за мезе, а то се сервира и със сол от целина. Комбинацията е непозната за нашето небце, но е много добро мезе за бира. 

 

За вечеря мисля, че абсолютно категорично трябва да посетите някое от заведенията на площад  “Chatelaine”.  

Няма да устоите на морските дарове, поднесени на големи блюда на стойка, на рибните специалитети, ще бъдете изкушени да пробвате виното или просто да се разходите и да погледате през прозорците как го правят другите. Все пак не се задоволявайте само с гледането. 

 Филе от лаврак с талятеле от целина и пюре от черен чесън

Барбун с моркови от Виши и пюре от целина

Доставете си поне малко удоволствие с някое изкушение. Например с най- добрия шоколатиер за 2014 Баере, чиято сладкарниза можете да намерите тук: http://patisseriedebaere.be/nl/ms/ms/contact-sint-lambrechts-woluwe-1200/ms-34806-p-3/

Ако отидете сутрин, ще се редите с номерче на много голяма опашка, но пък ще сте се прибрали с трюфели пълни с мус. 

Ако търсите  още символи на града, непременно се отбийте при manneken pis и jeanneke pis, които в превод означават "пишкащото момче" и "пишкащото момиче". Момчето има група от тайно обгрижващи го ентусиати, които го обличат всеки ден според някакъв повод. Тук е с костюм а ла работник в чест на деня на труда. 

Искам да ви разкажа и  за красвивите градини на краля в Laeken. 

Всяка година в началото на май, кралските градини са отворени за посетители и таксите са напълно приемливи.  Заслужава си да се насладите на цветната феерия и аромат.

 Японският павилион:

Специално внимание може да отделите на залата с представителите на африканската флора, огромни влакнести папрати и палми с внушителни размери идващи от бившите колонии. За мен беше изключителен късмет да ги видя.

Ето тук има още информация:

http://www.brussels.be/artdet.cfm?id=4843&agendaid=369 

Ето още малко снимки. Статуята в Белведере на крал Леополд Първи в Лаекен:

Атомът ( Атомиом) :

Ако искате да вечеряте там, трябва да се обадите две седмици предварително за резервация.

И за финал, музикалният часовник, който свири на всеки четвърт час:

Улиците от стария град към съдебната палата: 

Музеят на музиката:

Това беше нашето наситено с вкусове, сладко-сантиментално пътешествие. Бъдете с мен и следващия път, макар и аз да не знам все още какво ще ви представя, предполагам, че и за мен ще е изненада. Пътувайте, бъдете мили един с друг и не забравяйте да опитвате нови неща.

До скоро!