Юни. Слънце. Вятър. Кое е първото нещо за което се сещате, когато мислите за юни? Началото на вакнциите от детството или катеренето по черниците и черешите, за да ядете направо от дървото, защото детето иска всичко сега и няма време да се мият ръце или плодове. Няма време, защото игрите с другарчетата чакат току след преяждането с череши. Лятото е сезонът на децата, защото иска всичко да се случва. Да се случва сега, на момента, с трудно поносим интензитет, с цената на будни нощи, за да се гледат звздите или да се бъбри с приятели на коктейл с просеко и лимончело. Лятото и зимата са най-взискателните сезони, но за лятото не си даваме сметка, заради претрупаната си програма и хубавото време. И ето ни сега сме се озовали в началото на един сезон, който иска да живеем на пълни обороти, въпреки че замрежва погледа ни в маранята и заглушава слуха ни сред цялата глъчка от звуци, произвеждани от човешката гмеж.
Нямам време за почивка. Заела съм се проект- алпинеума на баща ми. Две лимонови мащерки си акомпанират с риган, карамфили, ерика и хвойни.
Ще видим дали мащерката ще презимува. Осланям се на факта, че със салвията се справяме доста добре и тази година ни дари с обилен цъфтеж още през май, от който аз съжалих, че не мога да се възползвам и да направя онази рецепта на Джейми Оливър с топчетата рикота и грис. Все още при мисълта се облизвам като котка.
Но ето сега си отбелязвам, че за другата година имам резервация за май и разкошния цвят салвия.
Започналите също своя разкошен цъфтеж през май рози и жасмини продължават усилено да радват сетивата и да пълнят въздуха с благоухания.
Черниците зреят пълнокръвно. Застанала съм под дървото и ям, докато не получа рязка, но за сметка на това категорична преконфигурация на стомашно- чревното съдържимо. Поделяме си няколко шепи с пилците, защото и те са фенове на плодовото меню.
Набирам липов цвят. Решила съм да направя коктейл от бяло вино и липа. Накиснах цвета във виното и добавих малко сироп от бъз, лед и лимон. Импровизирах, но реших да не пропускам момента на вдъхновение.
Добавете печена скумрия и мента, салата и печени тиквички и ето едно изключително приятно лятно меню. Но моля ви не правете като мен да пиете облак, ако нямате опит. Баща ми ми направи една чаша , защото гледах с интерес как той се наслаждава на комбинацията от мента и мастика и аз реших да не остана по назад. Груба грешка. Първо се облях в студена пот. Последва рязко раздвижване със завъртане на иначе стабилни и добре закотвени към реалността обекти, като масата, стаята и къщата. Реших, че не мога да стана. Добре, обаче, съм сложила да пека баница. Ужас. Ставам и се подпирам на масата. Не мога да я пусна. Мъжете се забавляват искрено. Аз съм в ступор и в абсолютно незнание какво ми се случва. Мъжът ми ме осведомява ласкаво, че облакът затова се казвал облак- заради мъглата в главата, а не в чашата...
Добре че ми мина бързо.
Майка и син на прясно окосената трева:
Имаме двама наематели. Два зелени гущера, които се крият из дръвника и се стрелват бързо като течен кехлибар. Дебнем се взаимно. Жокер: гледайте в центъра.
Колко неща можеш да свършиш за един уикенд? Дали да не отидем до Калафат? Ще направиш ли баница? Нека пуснем скарата за скумрия? Има ли сладолед? Ами ливадата? Трябва да оберем вишните. Оплеви и полей алпинеума. Изкъпи кучетата. Ечемикът е окосен и сламата е балирана в пригледни цилндрични копи. Тичам по пътя, за да ги снимам. Гумените ми сандали шляпат по асфалта със страшен грохот. Снимам последните макове.
Какво за мен е юни ли? Черешовият плод и липовият цвят, които беряхме с братовчед ми; излюпените пиленца, които пренсяме с баща ми към новия им дом; смъртта на баба преди 15 години; пътуването до Калафат; облаците с котешка форма; четенето навън; първите дни с колелото и безбрежните полета, които обичам да обикалям с него, гледайки с широко отворени очи във всички посоки, защото не искам да спирам да гледам напред към собствения си, осеяни със споклотини път и назад, където държа миналото под око.
Искрено ваша,
Диана
Няма коментари:
Публикуване на коментар