Сардиния или укротяване на опърничавата- част 1

Как решихме да отидем до изумрудениа остров на пиратите ли? Гърците решиха да стачкуват. Когато след дълго спестяване и усърдно планиране, набелязаните от нас райски кътчета се стопиха като мираж, с мъжа ми събрахме смеслост да бъдем радикални и дръзки ( когато си спестил нещо на страна ставаш особено смел). И така, свързахме се с туроператор, чартърът е резервиран, хотел 4 **** с отделни бунгала, до тук всичко звучи скандално романтично. Стегнали сме се с бански, туники, грабнала съм си жълтата шапка и жълтата чанта, тапите за уши (те са by default), книгата за почивка, оставили сме Чарли на баба и дядо и се отправяме на пътешествие.
Докато мъжът ми си доспива сладко в самолета, аз оглеждам бреговете на Хърватска, над които летим.

Летим в страхотен юлски ден- слънчев и светъл. Очаква се да кацнем в Алгеро към 16ч местно време след по- малко от двучасов полет и с нает местен автобус да се отправим към Кастелсардо, където на 4 км се намира нашият четиризвезден резорт. В Алгеро ни посреща вятър, за който по- късно става ясно, че си е нещо напълно обичайно за острова. Там силно влияние оказват мистралът- студен зимен вятър и сироко- топъл и сух, който идва от Африка. Под тяхно влияние пейзажът е изключително странен със силно наклонените си в една посока дървета. Дори и корковите дървета са наклонени.

При настаняването в хотела разбираме, че няма кой да ни отнесе багажа, носим си го сами, ние сме тренирани българи, които така или иначе не са свикнали с четиризвездно обслужване и явно не разбираме нещата. Стръмничко е, теренът е на нива, ние сме на най- ниското откъм морето, но пък най- отдалеченото от паркинга. Разчитаме, че ще имаме уединение и ще тънем в екзотична отмала, пиейки вино на верандата. Първата нощ, заспахме крайно уморени на фона от шума на вълните и на климатика. Казах ли че си взехме машинка и таблетки против комари? Не? Ами това е уред от първа необходимост на Сардиния, защото тамошните комари не са като нашите. Тренирани са на силните средиземноморски ветрове и лекият морски бриз не ги сплашва въобще. 

Ставаме рано, защото няма начин да пропуснем закуската. Какво говоря? Няма начин да изпуснем и обяда и вечерята. Срещу нас е морето и накацалите по него рибарски лодки, които вече привършват с улова за деня. Веднага след закуска отиваме на плаж. Малък, изолиран от чужди очи, този плаж е едно от предимствата на хотела. 

Несъмнено някога тук са дрейфували пирати. Ако аз бях пират (облечен в тясно прилепнал панталон и кожено сако) и аз щях да акостирам тук и да закопая два- три сандъка с ром за трудните оскъдни дни. Но не съм, затова се задоволявам да се возя на буксир, хваната за кануто, с което мъжът ми реши да поплава. Хотелът предлага безплатни шезлонги и канута за гостите си и за мен това беше начинът да гледам в дълбоката вода. Под мен плуват риби, има морски таралежи и скали, покрити с ветрилообразни бледи водорасли. Острите скални ръбове минават на милиметри от корема ми. Гледката насища главата ми с кислород в имплозия от сдържан крясък и от ужас за малко да превърна цвета на водата  от изумруден в небеснокафяв. Само да стъпя на твърда земя...

Разхождаме се по брега и скалите и снимам малко от местните флора и фауна. Исках да видя делфини, но не ми се отвори парашутът.

С присъщата ми любознателност, реших да покажа цветята на местни (или поне на тези, които отбират малко развален жестомимичен италиански), за да ги попитам как се казват. Те ми отговориха: Fiore salve. Ха ха, много смешно. Сардинците не обичат да говорят чужди езици. Редно е да отбирате поне малко от техния, за да си поръчате неща от първа необходимост като вино и паста. А те имат хубаво вино. В провинция Галура можете да опитате местния сорт Vermentino di Galura (бяло сухо) ,а особено популярно е червеното  Cannonau di Sardegna. Според жителите на острова, това вино, наред с козето мляко и сирене, меда и морските дарове е в основата на дълголетието и доброто им здраве. Взела съм си една бутилка за сгряване на душата в студените зимни месеци и смятам да изпитам ефекта на дълголетието лично върху себе си. 

 

От местните напитки мога чистосърдечно да ви препоръчам ликьор от мирта (мирто) и  бирата икнуза. Миртото е бяло или черно в зависимост от това дали се прави от листата или от плодовете на растението. Можете да си набавите смес от подправки (много прилича на herbes de provence) за зеленчукови и месни ястия, както и марципанови бонбони sospiri. Аз си взех две готварски книги на изгодна цена. Трябва да отбележа, че така популярните магнитчета бяха по- скъпи от книгите. За мен си беше добра сделка. 

Островът е някак пропит с духа на 80- те на миналия век. Из хотела щъкат добре поддържани загорели възрастни господа с много къси шорти и гуменки, с хавлия през рамо. Тичат деца с плодове в ръцете. По телевизията се гледа футбол с видимо настървение. Италия играе на европейското. Чувствам се както на една ваканция в Ахтопол преди 20 години. Озъртам се през рамо в очакване Антон Радичев да изскочи от някъде и да се скара на хлапето да не го цака с топла икнуза...
Въпреки претенциите и класните си препоръки, в този винтидж дух е и един от най- скъпите курорти на средизменоморието- Порто Черво (черво = елен). Нощувката в едноименния хотел достига 3000 евро. Има малко на брой, но скъпи бутици- сякаш някой лентяйстващ богаташ ще иска да си купи спешно ролс ройс или златен часовник. Но ние сме далеч от потребностите на безсрамно богатите и търсим гледки и сладолед, както и да си топна краката в приятно хладкото море, защото вече започват да пушат от ходенето по напечените плочи.

Новата част на курорта, разположена нагоре по хълмовете.

Малкият централен плаж гъмжи от рибки, а водата е бистра и плитка и може да се поплува, ако не ви е неудобно от богаташите наоколо.

Авторката на настоящия текст се разхлажда.

 

Централната част на курорта, където можете да намерите порция паста изгодно за 8- 12 евро или да хапнете сладолед.Не мисля, че той е чак толкова добър, но все пак го пробвайте. И не търсете фрапе- италианците не знаят какво е това. Концепцията за студено разтворимо кафе им е чужда.

Главната улица с бутиците. Стане ли 14 ч, всичко живо се изпокрива на сянка и улиците опустяват. Сардиниците стриктно спазват сиестата.

В деня, когато ходихме до Порто Черво, трябваше да отидем и до гробницата на гигантите, но за съжаление пропадна. Шофьорът на наетия автобус просто отказа да кара в жегата до там и това е. Тъй че, разкандилкахме се само по острите планински завои  и на връщане ни пуснаха да направим малко оборот на скромен, но добре зареден супермаркет с местни продукти на добри цени. Успяхме все пак да посетим плажа Капричоли.

След изморителното пътуване през деня, с нетърпение очаквахме обещаната почивка в акомпанимент на морски вълни и хубаво четиво, но получихме парти с диджей от бара на хотела, което продължи до полунощ. Решихме да възроптаем, но на рецепцията учтиво ни осведомиха, че така стоят нещата. Казаха ни: вие сте в Италия.... Добре дошли в Сардиния!

TO BE CONTINUED...