Сардиния- част 2. Струва ли си?

 - От кога чакам такаъв плаж!...
Това е възклицанието на нашата спътничка след като слизаме на остров Спарджи.

След късно лягане, но за сметка на това- ранно ставане, се отправяме към архипелага Мадалена на целодневно посещение с кораб, с кратки спирки за плажуване на едни от най- красивите за целта места. Възможността да се насладим на шума на вълните и нощните звуци на средиземноморието ни беше отнета. Разочаровах се от факта, че трябва да се примирявам със същите неща в почивката си, които тровят и делничните ми дни. Събуждането с рибарските лодки в синия залив и гледката към крепостта на Кастелсардо не са в състояние да въстановят напълно предаденото доверие. Въпреки това, денят може да бъде оползотворен добре. Не знаем къде отиваме, не сме проучвали предварително, знаем само че Кастелсардо е удобна отправна точка към Палау, откъдето тръгват туристическите кораби. Можете да си наемете частна лодка, да се отдадете на риболов, ако сте опитни морски вълци, но ние с мъжа ми сме балкантуристи- наслаждаваме се на пътуването.

Препоръчвам ви Палау, ако спокойствието ви е дошло в повече. Сравнително голям градец, с красиви рисунки на подозрително приличащи на балканските си побратими сардински старци с каскети, които пият филу е феру под глициния. Магазинчета за типична за региона керамика, семейни ресторантчета с примамливи табели, многообещаваща сладкарница, в която човек може да се натъкне на местна сладка находка... Но ние бързаме за нашето водно пътуване, имаме график и не се застояваме.

Не ни пускат на палубата, докато не кажем под клетва какъв е изборът ни за обяд.  Трябва да избираме между паста и паста. Аз се спирам на доматен сос с морски дарове, мъжът ми- на чеснова със зехтин.

Повече информация за туристическите круизи можете да намерите на: http://www.flottadelparco.com/

Остров Спарджи 

Наистина ли е такъв цветът на водата? - това е най- честият въпрос, който ми отправят. И наистина плавателните съдове се носят по повърхността и като в кристализирал въздух.

 

Забраненият за посещения "розов плаж", от който е останал само спомен. Розовият пясък е потънал в дълбоките джобове на посещавалите го през годините туристи. За последните 20 години, през които плажът е затворен рпзовият цвят се е върнал само на сантиметри от водата. Корабите стигат до ограничителните шамандури, които виждате и на снимката.

Нарочно ви слагам по- отдалечена снимка, защото на брега има грозна барака! 

  

На кораба сервират обяд след първата или втората спирка за плаж. Аз съм прегладняла и пращам мъжа ми да вземе за мен. Работата е следната: когато човекът с черпака види жена, сипва по- малка порция. А когато види мъжа ми- сипва двойна порция. 

Остров Будели. Аз вече изгарям и под дрехите. Не подценявайте сардинското слънце. Шапката е задължителна, а не просто бюти аксесоар. За децата може да потърсите и плътни плажни тениски с UV защита.

Тралала, дупето ми мокро, ушите ми- солени...

На север от о-в Мадалена  започва течнието межу Сардиния и Корсика , известно като "bocca di bonifacio" (устата на Бонифачо). Клати корабчето като черупка от орех, когато е спокойно. Ако е твърде силно проходът се затваря за плавателни съдове до второ нареждане и може да се задържи така с дни. Неукротимите вълни са станали причина за редица злополуки в миналото и когато властите кажат, че плаването е забранено, то е такова и точка. Никой не се съмнява в правилността на това решение.

Сардинците се гордеят с чистотата на водата и природата на острова. Аз съм убедена във факта, докато не виждам как една кутия от цигари не литва щастливо през палубата към пастта на Бонифачо. Мисля, че някой от екипажа допринесе за разнообразието на водната фауна.  

Последна спирка за гмуркане в дълбоките води около о-в Капрера, където почиват тленните останки на Гарибалди, наред с любимото му трикрако куче и кобилата Марсала. Морето гъмжи от риба. Деца  хвърлят на рибките залци хляб в истеричен унес. Непораснали испанци скачат без ред от палубата с водоустойчиви самоснимачки, без да се интересуват от нищо друго около тях, заети само и единствено със задачата да направят най- добрата снимка на собственото си удоволствие.

На финал, минаваме отново край о-в Мадалена. Италианският гид разказва, че там е бил заточен Мусолини. Оглеждаме се в скалите от розов гранит, военните съоръжения и храним чайките със солети. Около нас изморените деца вече реват, изпускат нарочно и шумно играчките си отегчени от нехайството на родителите си, заети да бъбрят за какво ли не със спътниците си. Италианчетата крещят крайно атрактивно и себеотдайно, а родителите им се намесват само с по някой шамар, за да се кротне обстановката. Историята се повтаря и на плажа, и в ресторанта... Това ме кара да си направя извода, че италианците се раждат със здрави нерви и атрофирали тъпанчета. 

Прибираме се приятно отмалели и изгладнели. Хотелът предлага салата с рулца от раци и дребни скариди, черни и бели миди; нещо като капоната с наденички, карфиол и черни маслини- разкошно! За десерт типичното кезе( sebadas, seadas) - сардинско сирене fresco в емпанада, полято с мед и чудесни амарети. 

Слагам тапите за уши след вечеря и сънят ме оборва. 

Кастелсардо 

Красивото средновековно градче предлага възхитителни гледки към морето и заливите от двете страни на възвишението, на което е кацнало. През вековете, да бъдат негови господари са се борили, испанци, каталунци, италиянци и самите сарди. 

В стръмните улички се крият магазини за коралови бижута и малки ресторантчета. 

Подправки пред всяка порта в импровизирани градинки, заради оскъдното място.

Гледката от крепостта.

Вътре в крепостта. 

Длъжна съм да ви предупредя, че ако искате да се придвижвате на острова е добре да наемете кола. Тъй като ние не съобразихме навреме тази подробност, трябваше да разчитаме на така наречения градски транспорт или такси. Къде е уловката? Градският транспорт е 3 пъти на ден от хотел към градчето. Качваш се сега или гориш. Таксито хвърчи из цялата околност за 10 евро. 2км? 10 евро. Ако искате. Мъжът ми след съвсем кратък размисъл в елементарни изчисления каза, че обмисля да напусне сегашната си работа, за да кара 4 месеца такси в Сардиния... 

Хубаво е също да инвестирате в проучвания още в деня на пристигането си, за да намерите супермаркети, от където да можете да пазарувате. Разликата в цените е космическа. 

Прибираме се тъкмо навреме за вечеря (има си хас!) и се нахвърляме върху салатите и плодовете, има пица, задушен барбун, риба  меч, но мен ме впечатли най- много една салата с печена риба, настъргани моркови и селъри (вид целина без грудка), която смятам да претворя на българска почва веднага след пристигането си и да ви я покажа в мой вариант. 

Алгеро

Последният ден от едноседмичния ни престой. 

Един от символите на града е заспалият великан. Можете да го видите от пристанището на стария град. До там можете да отидете с моторна лодка, организират се тричасови екскурзии до великана под който дреме пещерата на Нептун. Един час пътувате с лодката, един час разглеждате и още един час наобратно. В пещерата има стъпала, въпреки че е пригодена за посещения. 

На крепостната стена откъм морете все още стоят бункерите за картечници оставени в наследство от германците след ВСВ. За мен е непонятно кой и кога би опитал да превземе този град. С високата си защитна стена, той е така или иначе непристъпен откъм морето, което се е погрижило да изгради естествена скална бариера. Може да бъде обстрелван отдалеч може би. Евентуално някоя лодка би се опитала да го приближи и би попаднала в засада сред подводните скали. Може би биха могли да опитат откъм север, където е плажът. А той е доста привлекателен, пясъчен и населен. Там обаче биха се сбъскали с непревземаемия нрав на сардинците. И ако се чудите защо го казвам, опитайте се да извикате усмивка у тези хора или да се пошегувате с миртото, както направи мъжът ми. Тогава ще разберете къде се раждат студените усмивки. 

Разхождаме се с група из града. Харесва ми. Арабски и каталунски стил успешно се съчетават на местната италианска почва. Красиви сгради с красиви порти. Една жена отключва голяма старовремска двукрила врата и потъва в хладината на сградата. Сграда, в кото и аз бих искала да погледна. 

Цветя навсякъде.

Катедралата, в която е изложена Черната мадона. Има само още една такава икона и тя се намира в Етиопия. 

Зад църквата се намира кладенец. Нашият гид ни зададе следният въпрос: за да устои един град на дълга обсада какво още е нужно освен прясна вода и брашно? Мирто! Каза щастливо мъжът ми. Аз го подкрепих с бурен кикот. Не.  Сардинецът не разбра шегата. Зехтин? Не. Сол, каза той, сол... В кладенецът бил прокарана, видите ли, морска вода, защото какъв би бил този живот с безсолен хляб?! 

И като казах хляб, ето това е фокача: 

Старият град предлага множество магазини за сувенири и коралови изделия- бижута, преспаиета, коркови портмонета, магнитчета с миди и какво ли още не за зажаднялата туристическа душа. Алгеро е един от центровете за добив на висококачествени корали без шупли. Може да избирате сред цели 56 нюанса на червеното. Добивът на корали има строги ограничения. Ловците са сведени до 25 лодки с по двама гмуркачи с до 2,5 кг корали на ден, за да се щадят животинките, тъй като растат бавно.  

Уличките из стария град:

Крепостната стена и плуващите край нея корморани:

В кратките си набези по магазините вече съм успяла да си купя соспири, два вида паста (за 12 евро!- пладнешки обир) и след като вече трябва да стягам и портфейла и камилите за път, попадам на магазинче, където изработват кожени сандали по индивидуална поръчка за 39 евро!!! Скандално! Майка ми имаше такива сандали на времето. С тънка лъскава подметка и кожа, здрава, но галеща ходилото. Носихме ги къмто двайсет години след редица стягания и доснаждания на отпусналите се каишки. Какви сандали! Прободоха ме трайно право в сърцето. Мъжът ми ме откъсва с мъка от дюкянчето, опитваики се да насочи разговора към полета, който евентуално можем да изтървем, но аз съм оглушала. Мисля, че имам бели петна пред очите и сърцебиене. Обливам се в студена пот по обратния път и вървя без да виждам къде стъпвам.  Вцепенението ми най-вероятно е траело до следващия магазин, където съм се заблеяла по някое сирене или вино, но сандалите оставиха траен отпечатък в съзнанието ми. 

Изяждаме по една фокача за вечеря и се качваме в автобуса към самолета. По пътя мяркам бели волове сред пасищата и си припомням как баба ми разказваше за старите им волове. Като дете си намерих волска подкова и усърдно си я пазех на прозореца при другите детски съкровища. Къде ли е сега...

Качваме се на самолета и се отправяме към България. Прелитаме над Рим, окъпан в нощни светлини. Може би ни подсказва коя ще бъде следващата ни дестинация. Кой знае? Аз си мисля за преживяванията, които имахме на острова и възможността да го видим. За хотела, за климатика в стаята, който не работи, за спътниците ни, които казаха, че са се заключили и не могли да излязат, защото бравата била развалена, за пастата, за кривата усмивка на екскурзовода, солта и зехтина, някакви миди, някакви риби, миртото... Дали си е струвало? Да, заради ето тези гледки:

Дали бих се върнала? За сандалите бих се върнала, тяхната кожа...