Лятна кошница

Две дървесни жабки са се нанесли под градинския чадър на баща ми . Едната се промъква към асмата и се скрива в листата в лов на оси. Разгарът на лятото.

 

Круши зреят, ябълките тежат на клоните с риск да ги прекършат. С баща ми сме принудени да махнем някои от тях в интерес на цялото дърво. Тумбести тиквички чакат своето подлучено кисело мляко. Харесвам жълто- охрените цветове на лятото и нажежения кехлибар на слънчевия диск, в който като мравки затворени навеки прозират останките на всички отминали дни, животи, дни... И харесвам напуканата земя, която Блага Димитрова в "Отклонение" опреличи на "пета, напукана от хилядолетно ходене боса".

Разжар.