Движим се бавно по тесните междуселски пътища. Отляво и от дясно дини, пъпеши, дини, пъпеши... в размити цветни петна. В сутрешната жега караме край морето на път към красивите северни брегове. Планираме няколкочасова разузнавателна разходка в резерват "Яйлата" край Камен бряг. Резерватът се намира на около 4 км от селцето и има указателни табели. Когато пристигаме на мястото, откриваме, че има паркинг и малка къщичка , където да си платим таксата.
Започваме от погребалните камери. Приличат много на тези, в които слиза Индиана Джоунс, за да търси артефакти. Заобиколени сме от шумна група руски туристи и подминаваме без да се застояваме. Отправяме се към скалните жилища, които се надвесват над зрелищната паст на морето. Голяма цепнатина е започнала разлом в скалите, които без съмнение ще потънат някой ден. Малко ми е страшно.
Скалните жилища откриват гледка за един милион долара към морето. Това е то да имаш стая с изглед. Виждаме и полуразрушената крепост.
Оглеждам с любопитство всички храсти и се възхищавам на идеята да живееш на място, което може да ти предложи всички богатства на земята- питейна вода, плодове, прясна риба и подслон.
Впечатлява ме най- силно един огромен паяк, с мрежа- тунел като на Корубана. Дали този огромен паяк е далечен потомък на косматия страшен гигант? Дали Толкин е вървял из нашите земи? Всичко прилича на извадено от приказен текст с целия този шаващ и щъкащ животински свят около мен. Възхищавам се на силното животинче и дори тайно се надявам да е женско...
Пътеката криволичи в тревите. Чувам само далечни човешки гласове. Надвесвам се за пореден път от морската тераса и виждам корморани.
Загубили сме се. С мъжа ми винаги се губим по някакви пътеки, защото слушам краката си, които не знаят кога да спрат и които винаги търсят нещо ценно зад ъгъла. Намираме се сред треви с човешки бой, пътеката се е превърнала в офроуд просека, не виждаме накъде вървим и не знаем дали изобщо трябва да вървим нататък. Не чуваме хората, които вървяха зад нас. Дори птиците звучат отдалеч. Неизвестността спрямо терена и страхът от наближаващата буря ни карат да се откажем. Връщаме се наобратно и тръгваме към скалната църква. Да. В комплекса има погребални тракийски камери, праисторически скални жилища, крепост, винарна, скална църква и е резерват за растения и животни. Има всичко това.
Ограждението на резервата:
Тръгваме си, трогнати от това кътче земя. Ще обядваме в мидената ферма "Дълбока" с най- хубавата рибена чорба и мидени лозови сармички и после ще плажуваме в малкото заливче на Болата.
Ако решите и вие можете да ги съчетаете в един ден. Аз ви пожелавам хубаво време и попътен вятър.
Приятно пътуване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар