Париж или 13 години по- късно

                                                 Светът е книга и онези, които не пътуват, са чели само първата и страница. 

Св. Августин

Порта Сен Дени- част от старите крепостни стени на града

Има нещо в атмосферата на февруари, което ни кара да се разбудим, да вдигнем поглед към звездните карти и да си сложим чизмите за пътешествия. Дестинацията днес е Париж , а Париж винаги е добър избор. Тръгвам с идеята да видя нещата, които пропуснах преди тринайсет години, когато посетих самия център на страната и се влюбих истински в малките замъци на Лоара. Тогава Париж не ми хареса. Сега вървя, въоръжена с камера и ентусиазъм редом до приятел, който ще бъде мой гид и без да знам е подготвил за мен малки изненади, потайни кътчета и преки пътеки и е решен да ми представи града в неговата най- добра светлина. Съмнявам се, че и самите французи го познават в такива детайли. Повярвайте ми, не преувеличавам.

Сблъсъкът на цивилизациите

Рекички, забулени в мъгла. Полета, малки градчета с извисяващи се камбанарии, снишавам се. Небето над летище Шарл де Гол е като синя зебра на бели ивици- следите от ежеминутно отпътуващите самолети. Ако пътувате за пръв път и сте сами, ви съветвам да проучите много добре маршрутите си и да си подготвите бележки. Най- малкото защото трябва да познавате спирките на метрото по райони, за да се ориентирате къде да слезете за хотела и/или забележителностите, които сте си набелязали. Подгответе се да чакате на опашка за билет за РЕР, който ще ви отведе от летище Шарл де Гол до Париж. Проучете и самото метро, защото има буквени, цифрови и цветови комбинации за различните райони и линии. А да се опитате да го направите на място, няма да стане, дори да говорите френски. Просто няма да сте наясно. Съветвам също и да си инсталирате приложенията за следене на разписанието на парижкия транспорт, защото често се случва внезапно да спрат някой влак (това е ежедневие!), а там може да проверявате в реално време има ли проблем по линията или не. Тъй като аз имах водач, не ми се наложи, но опашките са наистина зверски, именно заради чужденците, които се лутат из огромното меню на метроавтоматите за билети. Имайте предвид, че е напълно възможно предварителното закупуване на билети за следващия ден, да речем и ги пазете, защото ви трябват и на изходите от метрото или между различните линии.
Качите ли се веднъж на влака, ще се движите бързо и удобно. Това е моят предпочитан транспорт. Вътре ще ви посвирят на цигулка или акордеон румънски емигранти, ще ви попеят френски шансони и ще ви потанцуват цветнокожи със слушалки на музика, която само те си чуват. Шашаво, цветно и налудничаво половинчасово пътуване, което аз и А. прекарваме в непрекъснато бърборене, защото имаме какво да си кажем и минава неусетно. Слизаме на Гар дю Нор и сменяме влака. Отивам да си оставя куфара в квартирата му и се отправяме към първата набелязана от мен дестинация Мюзе д'Орсе без нито миг бавене (тоалетната и слагането на червило не се броят!).

Част от озеленяването на града

Трябват ни двайсетина минути пеш до музея, където са изложени едни от най- известните творби на живопистта от 19 и първата половина на 20 век. Пресичаме градините на Лувъра, минаваме покрай колежа по изкуствата и съвсем наблизо край брега на  Сена, се озоваваме в красивата сграда на някогашната гара, излязла сякаш от "Изобретението на Хюго" на Скорсезе.  Моне, Мане, Сезан, Дега, Роден, Реноар, Ван Гог, Лотрек... А. ми казва: "И сега, понеже ние с теб сме хора от село(!!!!), ела да ти покажа едни картини на Миле!" и ме завлича за ръкава към наистина романтичните и изтънчени платна на известния художник.

https://en.wikipedia.org/wiki/Jean-François_Millet#/media/File:JEAN-FRAN%C3%87OIS_MILLET_-_El_%C3%81ngelus_(Museo_de_Orsay,_1857-1859._%C3%93leo_sobre_lienzo,_55.5_x_66_cm).jpg


Искам да видя творби на прерафаелити, но за съжаление се оказва, че втори и трети етаж на музея са затворени за посещения този ден, а се очаква те да са изложени именно там. Какво разочарование!

Гледка през големия часовник на Мюзе д'Орсе

Успявам да разгледам сглобените на място стаи в стил ар нуво, които решавам, че просто няма смисъл да снимам. Наслаждавам се на игрите на въображението на Ектор Гимар и Александр Шарпентие и се възхищавам на прозорливостта на хората, които са им поръчали изработването на тези приказни мебели.

https://www.bing.com/images/search?q=art+deco+chalet+musee+d%27orsay&FORM=HDRSC2

Колко време прекарваме вътре? Три- четири часа? Излизам гладна и ужасно жадна. Въздухът в града е учудващо свеж. Свечерява се и решаваме да приключим първия ден от нашето обследване на парижкия дух в Les deux magots:

http://www.lesdeuxmagots.fr/en/

Това е едно от най- популярните заведения от последните 60 години, където отиваш, за да видиш и на свой ред да бъдеш видян. Освен всичко друго, можеш да опиташ и вкусните десерти на Пиер Ерме, от които любезна, но забързана сервитьорка ни донася на поднос, за да си изберем. А. премлясква сладострастно над едно шоколадово гато, а аз унищожавам невъзможно пресен макарон с шам-фъстък и малини и стоплям вътрешностите си с греяно вино. Париж винаги е добра идея!

Лека нощ! Ще се видим утре във Версай.