По следите на кралицата

Versailles

Събота. Шест часа сутринта. Кафе, ябълка и овесени ядки.

Отправяме се с влака към следващата набелязана от мен цел- двореца Версай- перлата в короната на френското самочувствие. Отново сме с влак. Този път двуетажен. А. казва, че цялата тълпа, която е във влака отива да разглежда двореца и се оказва прав. Може би сме стигнали за около половин час до градчето, не знам, бъбрех и зяпах малките къщи с дворчета и люлки из предградията. Навсякъде компостарници и признаци на градско земеделие. Винаги ме е очаровала идеята за споделеното съжителство, за това да разбереш и допуснеш в живота си дивия живот и това да не е нещо необичайно или изключително.
Вълнувам се. Как ми липсваше този изследователски дух, удоволствието от това да направиш нещо за пръв път в живота си. Да си се преборил, за да си точно там, където искаш да бъдеш... Пътуване, портал, съкровище- всичко става част от мен и от човека, който ще бъда един ден заради това пътуване. Чувствам се като на награждаване. Аз не съм обичайният състезателен тип, защото се надрпеварвам само и единствено със себе си. И днес моето аз се чувства компенсирано за старанията и усилията положени през последните шест години, които са ме довели до тук, пресичайки позлатения портал. 

Февруари е слаб сезон за туризъм във Франция. Въпреки това, има опашка от чакащи за двореца. Навсякъде в музеите се подгответе да минете през детектори за оръжие и проверка на багажа. Забранено е снимането със селфи стикове и светкавици, но това не пречи на повечето китайци да се правят на неразбрали. Дали наистина не разбират, така и не ми стана ясно, още повече, че бяха с хубави камери и ако много държат можеше просто да вдигнат исо- то. Влез, разгледай, опитай се да вникнеш в идеята, пък тогава снимай. Понякога съм наивна...
А идеи в дворците не липсват. Личи си прозорливия нюх на Бурбоните в опита им да създадат ненадминати по рода си съоръжения, давайки хляб на тогавашните занаятчии и печелейки възхитата на чужденците. Изградени са басейни в задната част на двореца, чрез които се захранват фонтаните в градините, а на част от гравюрите се вижда и дървеното съоръжение за водопренос, споменато в последния филм на Алън Рикман - A little chaos. Твърде малко хора днес съхрняват познанието за правилната експлоатация и поддръжка на механизмите от 17 век. Бронзови и мраморни статуи убеждават посетителя, че именно френските крале са наследници на римските императори и са в абсолютното си кралско право да демонстрират това чрез великолепието и пищността на своето обиталище. Тъжно е, че революцията е "изяла" голяма част от богатствата, които са съхранявани тук. Както често се случва, закъснелият гняв не е застигнал, когото трябва, нито когато трябва.

Луи XV се интересувал много от ботаника и животновъдство. Има една интересна история, която обяснява как французите започнали да ядат картофи. Кралят много  искал те да станат популярна култура за хранене, но познавал упоритостта на сънародниците си. Затова измислил хитър план. В едно поле били засадени картофи, а когато станали за събиране, наредил полето да бъде пазено от войници, поставени на определено разстояние един от друг, така че да изглежда естествено, че не забелязват как упоритите французи си проправят път през шубраците в опит да окрадат грудките. Така е по- сладко.
Твърди се (според изчезнали картини), че отглеждал агънца и зеленчукова градина на покрива на двореца , части от който днес не съществуват. Изчезнали картини, изчезнали дворци, минало незапомнено...

Библиотеката на кралската дъщеря Мадам Виктоар

Спалнята и

Тъканите в двореца се сменяли два пъти в годината според сезона. Коприна за лятото и кадифе за зимата. На горната снимка виждате платове от "летните" тъкани. Леглата били малки, тъй като се страхували да спят напълно излегнати, за да не умрат в съня си и затова спели полуседнали.

Кралският параклис:

Chappelle royale

Розетка на пода, част от отоплителната система на параклиса. Красива е

Кралското бюро- произведение на занаятчийското изкуство, невероятно ценно- порцеланови инкрустации, скрити механизми, вграден работещ часовник и свещници

Тайният кабинет

Градините

Големият Трианон

Съветвам ви да разгледате добре картите, защото дворцовият комплекс е обширен и ако искате да не се лутате, трябва да разучите алеите, по които да стигнете до фонтаните, вилите и до Чифлика на кралицата. Заслужава си да ги видите. Може да си починете и да хапнете в заведенията около гребния канал в началото на версайския парк. Запасете се с вода. Ако се уморите, може да ползвате туристическото бусче на комплекса, но се изисква билет за него.

Големият Трианон, ползван като вила от кралското семейство през лятото

И ето кухня, каквато исках да видя, отново в Трианона:

Голямото огнище и медната посуда- чувам глъчката на готвачките и доставчиците на зарзават, закачките между младите слугинчета, тропането на приборите, миризмата на задушен лук...

Релеф на Медуза на стълбището

Чифликът на кралицата

(Hameau de la Reine) 

Белведере

Здравата земя е добре обгрижваната земя. Когато вървиш по нея тя те лекува

Езерото на чифлика

Воденицата в бретонски стил

Градините за зеленчуци

За съжаление Малкият Трианон не беше отворен за посещения и ние се отправяме към изхода. Слънцето залязва.

Отивам на лов за сирене и вино от пазара на градчето.

http://www.halles-marches-versailles.fr/galerie/fr/les-stands-du-marche-et-des-halles-de-versailles-1.html

Сладурски магазинчета и пекарни, пред витрините на които се тълпят гладни:

Хващаме влака към Париж. Ще вечеряме в някои от популярните заведения в карето между Халите, улица Сен Мартен и булевард des Italiens, където е пълно с италиански ресторантчета. В събота вечер всички са навън без оглед на възраст и расова принадлежност.

В заведенията всички сме опрели ребро в ребро, лакът в лакът, и челюсти и стомаси се трудят в усърден синхрон. Беше вълнуващ ден. Научих доста за историята на Луи XIV, Луи XV, Луи XVI,  полската принцеса Мари Лешчинска, Мадам Помпадур и Мария- Антоанета. Не си бях представяла, но намирам кралете, в чиито дом бях за ... ами готини. Ако беше живял днес, Луи XIV можеше да е рок звезда.
Прибирам се. Полунощ е. Както казва Мелвин Дъглас "половината Париж прави любов с другата половина". Ще наместя видяното в сънища, за да го осмисля.
А на сутринта - Лувъра. 
Лека нощ!