Лувърът- камменият властелин

Неделя. Шест часа сутринта. Кафе, ябълка и овесени ядки. Време за малко ранни снимки на сънените ми чорапи на фона на още по- сънените фасади на Осман.

Днес е вълшебен ден, забъркан от оптимизъм и приятни очаквания. Кръстът ме боли от вчерашния поход, но аз съм заредена с камера и ентусиазъм и съм неудържима. Всеки има свои върхове за покоряване и днес аз искам да опитомя мастодонта на класическия френски дух.

Лувърът

Тялото на двореца се извисява като скелет на великан в центъра на града. Ребра от величави колони, каменни крила, фонтан- търбух, а ето го и пъпчето- пирамида в средата. В неделя в десет- единадесет сутринта е пълно не само с туристи , но и с почиващи французи, които използват времето, за да правят гимнастика навън, да тичат или да играят с децата си.

Опитвам се да вървя по стъпките си от преди 12 години. Спомените са се съшили един с друг в неразгадаема мъгла и в тяхната карта като в мозайка са се наредили на случаен принцип едно до друго места, които по принцип биват делени от по- дълги разстояния. Изглежда, в паметта ни разстоянията са скъсени от дистанцията на времето, за да ни спестят мястото за съхранение.

Винаги има място за луксозен детайл.

И така може...

Винаги обичам да добавям и такива гледки.

Влизаме в двореца, следват обичайните проверки за сигурност, а вътре- мравуняк. Навсякъде жужат хора от всякакви раси. Фоайето и централната част са по- модерни, от колкото очаквах, явно е имало мащабни реконструкции. В закрития двор са изложени множество скулптури, включително и оригиналите от Версай. Във външната част кипи оживление- дворецът ще се превърне в сцена от парижката седмица на модата. 

Венера, насочваща стрелите на Амур

Имайте предвид, че информацията е много и е изморяващо. Аз лично приоретизирах разглеждането на експонатите от Вавилон, Асирия и Шумер, както и тези от вече изчезналата Палмира (каква загуба за цялото човечество!)- единственото оцеляло свидетелство за напредналата предарабска цивилизация. 

Един от шесткраките получовек-полубик, пазител на градските стени в Асирия

Огромна колона, част от множеството поддържащи колони на дворцов комплекс. Зад нея, част от оцветената в синьо стенна украса на Вавилон

Оказва се, че музеите днес съхраняват голяма част от вече изчезнала част от историята ни. Колко жалко, че няма приемственост на цялото това знание през вековете.

В Лувъра се съхранява и голяма част от експонатите от Версай.

А. казва: "А сега ще те заведа в апартаментите на Наполеон. Много ще ти хареса! Страшен кич!"
Става въпрос не за съвременен кич, а за наистина колосален и претенциозен стил от края на 19 век.

Официалната трапезария

Пищност, изящество, претенциозност, показност, и стил, които служат за отъждествяване на властта. За какво, ако не за показване на сила и преимущество би послужила тази зала?! Психологическа дипломация.

Вървя из коридорите на Луи ХIII и мускетарите и разглеждам запазените статуи на Венера Милоска, Арес, "Робът" на Микеланджело, но любимата ми скулптура е съживената от целувката на Купидон Психея на Антонио Канова:

Оставям за втори път двореца зад себе си. Този път ще имам носталгия.

Отправяме се към Монмартр. Свечерява се. А. ме води по обходен маршрут, който ще ни спести изкачването поне на част от многобройните стъпала. Ако искате да не се качвате пеша, може да се качите с електрическа мотриса. Мирише на храна. Група хора с кучета играят на топка. На хълма пред Сакре- Кьор се е събрала група от млади хора, които свирят и пеят. Вечерят, купуват картички, магнитчета, джунджурии и дрънкулкопляктори.

Нощният Париж

Прибираме се и завършвам деня със записки под завивките. Градът притихна и отшумя.

Лека нощ и до утре, когато ще посетим очарователния и гостоприемен Маре.