Маре- отвъд алеята, зад шкафа

Сутрешните ритуали са изпълнени. Денят е леко мрачен, но обещаващ. Семейна неделна сутрин, в която парижани жужат около любимите си пекарни и пазаруват закуски. Днешният маршрут е лежерен и рошав.
Започваме от най- старата къща в града- тази на най- известния алхимик за всичко времена-Никола Фламел.

Ето и надписът на къщата, който гласи, че реставрацията е осъществена през 1900 г., а самата къща е датирана в 1407г.

Понастоящем функционира като гостилница.

Всички фирми, известни дизайнери и вериги магазини се стараят да имат присъствие в Маре. Кварталът е много популярен сред младите хора и чужденците, готови да похарчат много пари.

Тук се намират е едни от най- добрите пекарни, създадени от източноевропейски емигранти. На ул. Розие можете да си изберете къде да пробвате кроасани с масло или бадеми, маковиец (вид полски сладкиш с маково семе) или хаманташен сладки с мак.

На заведенията с най- големите опашки просто няма време да се наредим. 

Когато се разхождате, не можете да се сетите за друга по- подходяща дума от "уютно". А тя не е типичната дума, с която описваме кварталите. Зад стените се крият градините и тайните дворове на Place des Vosges, където без учудване срещаме японци, както и местата за отдих на живущите в квартала.

Прекрасно!

Излизаме на църквата Св.св. Петър и Павел, в която е описана сватбата на Козет от "Клетниците" на Юго. Къщата- музей на писателя се намира недалеч от площада.

"Père, je remets mon esprit entre tes mains."

В Париж светофарите са пожелателни и пешеходците минават през улиците, ако цвета им харесва, но вие не се лъжете да ги следвате, колкото и да е изкушаващо да се засилвате към обектите си на интерес. Все пак бъдете много внимателни. Казвам го, защото се оказа, че току пред църквата се движат автомобили и това не е пешеходна алея, както си мислех. 

Продължаваме нашата разходка в 4-ти район- Латинският квартал. Набелязала съм си предварително да посетя "Одет"- място, което предлага един- единствен вид храна- профитероли с различни омайващи пълнежи. Въ френската столица ще видите много такива тясно специализирани заведения.

Като кукленска къща

Интересно, но твърде скъпо магазинче за ръчно изработени вещи

Сорбоната

 Статуята на Монтен, близо до Сорбоната. традицията гласи, че преди изпит студентите трябва да потъркат обувката му за късмет, затова е така излъскана.

Огромната сграда на Пантеона. Първоначалната идея на Луи XVIII била да построи църква, от благодарност за своето оздравяване. Революционерите обаче я преобразили в пантеон на героите на революцията и еманацията на френския републикански дух. Тук почиват Мария Кюри, Балзак, Юго, Дюма... "Ето това е Франция- казва А,- имаш първо една църква и в нея създаваш република."

"За великите мъже от благодарното отечество"

Всичко в тази страна е създадено с преднамереното внушение, че си тежи на мястото и си отстоява територията. Всичко е създадено с идеята да трае и си мисля, че дори на революционерите им е било адски трудно да разрушат онова, за което хиляди хора преди тях са се трудили. Мисля си, колко е лесно все пак да рушиш, а колко време, усилия, усърдие, добро планиране и визия за бъдещето изисква поставянето на всеки камък. Какво е различното във Франция? Мащабите! С пълна сила важи правилото "ако ще е гарга, да е рошава". Това ме кара да осмислям Париж като една огромна къща за кукли, в която съвременните едри и шумни хора се опитват да живеят, но тя сякаш не им е по мярка.
Завършвам този вдъхновяващ ден в студентската част около Пантеона, на бретонска палачинка с чорисо. Крепритата (crêperie) предлагат тези вкусотии на достъпни цени и това е едно от нещата, които ги прави изключително популярни. Струва си да обядвате там. Палачинките са типични за Бретон и могат да бъдат комбинирани с чаша ябълков сайдер. 

Au revoir, Paris! A bientôt!