Египет- тротоар в пустинята

Хургада

Обичам да вървя на юг. То е като да вървиш по нанадолнище. 

                                                                                                                             Дървобрад, Властелинът на пръстените                                          

Обичам дългите дни, в които се будиш много преди изгрев и всеки миг е запълнен, чак до късна доба. В такива дни ставам, за да пиша преди да се е разбудило домочадието, да готвя за гости или за да натоварим куфарите и да се отправим нанякъде. Скъпи са ми тези моменти на тиха развълнуваност в подготовката на всяко ново приключение. 

Предстои ми нещо вълнуващо, за което си мечтая още от шести клас. Имахме един кафеникав учебник на издателство "Анубис" пълен с чудати и невиждани богове, специална селекция царски особи, гробници и истории за мумии. Много исках да видя тези пирамиди с тайни проходи, за които мълвата твърдеше, че са създадени, за да се губят в тях наивни шестокласници. Става ти хем страшно, хем любопитно. Мъдрите хора твърдят. че когато едно нещо е твое, то си е там и те чака, ако ще и двайсет години, за да отидеш при него. И ето този път се отправяме още по на юг, за да посетим мистичния наследник на фараоните- Египет. Летим над Санторини, където вече бяхме и пазим топли спомени. Редят се всякакви малки острови. Мъжът ми си чака дежурното самолетно кроасанче и току подвиква: "Я, това островче има форма на кроасан!" Не му дадоха закуска и той примирено заспа. Следва обширна част от Средиземно море, която след малките пръснати навсякъде гръцки островчета изглежда крайно обезземлена. 

Не знам къде сме, но е красиво

Невярващо гледам делтата на Нил и се сещам за онази картина на Гюстав Курбе - "Произходът на света" (L'Origine du monde)- по същия начин виждаме изложеното пред взора ни разкрачено интимно плодородие. А ето я и пустинята. За пръв път виждам такава земя- суха, планинска, нашарена с картите на бивши и бъдещи потоци, сякаш прахът и пази спомена за водата. 

Нил, оазисът Фаюм и пустинята около тях

Летището в Хургада е голямо и... празно. Следваме тълпата и бързо намираме изхода. 

От агенцията ни откарват с автобус до хотела в курорта. Изненадана съм колко е огромна сградата. Лабиринти от коридори, над 20 басейна с различни размери, малък парк, плажна ивица на Червено море, неизброим персонал... В стаята спалното бельо не беше подменено. Когато си подадох носа през вратата, решена да потърся помощ на рецепцията, ме пресреща човек от персонала, който веднага пита дали всичко е наред. За съжаление не е. Има петна по чаршафите, калъфките са омачкани и с косми. Човекът подменя всичко, получава тлъст бакшиш, подарява ни две бутилки с вода и се разделяме доволни и щастливи. Усеща се, че навлизаме в дълбочина на тази нова за нас вселена, изпълнена с любезност и тарикатлък. 

Отиваме до плажа веднага след обяд. Газим до глезен във водата, а един голям сив рак ни дебне под повърхността. По плажа обикаля дежурен камилар. Животното е отегчено до краен предел като всеки един от събратята си. "Такси", подвиква камиларят. Имам морални предразсъдъци към подобни атракциони и не желая да се кача. След поредното любезно отклоняване на поканата му, той ни пита:

- Where are you from?

- Bulgaria, отвръща мъжът ми.

- Ah, good rich money - казва камиларят. 

- Good sense of humor - отвръщам му през рамо аз.

Фараонска анимация

Разходихме се из хотелския комплекс, а привечер от стаята ни се разкрива прекрасна гледка към една от джамиите и планините на източната пустиня.

Хай-тек и традииция

Заспиваме изморени, а вратите на стаите до късно се хлопват от развеселени гости.

Отпътуване за Асуан

Във второто ни утро в Египет изпреварваме слънцето. Ставаме в 3 сутринта. Приготвяме се да отпътуваме с автобус към Асуан- най-южният град на страната, представител и съхранител на нубийската култура. След Луксор впрочем ще започнете да виждате на места и надписи "Нубийски културен център", които ще ви подскажат, че имате досег с племената в тази част на страната. 

Тръгваме много рано. строени сме в 5 ч. пред хотела и чакаме автобуса. Закъснява само с 30 минути. Бързо преброяване и потегляне. Очаква ни целодневен път. Първа почивка след два часа. Втора- след още четири. След още три- Асуан. Започваме с дълъг преход през каменистата източна пустиня, която заема пространството между Червено море и Нил. До нас с километри продължава тротоар до пътя, по който тепърва ще стъпват хора. На места по средата на нищото има огради, дълги с километри, бункери под пясъците или сглобени от платове, дървении и гуми колиби, в които живеят или отшелници или гноми. Край един висок електрически стълб са се появили две такива сглобки като гоблинските колиби в романите на Тери Пратчет. Минаваме през много пусти и самотни земи. Край пътя лежи труп на крава. Глутница кучета се е събрала край плячката. Виждаме колко сурова може да е пустинята. 

Шофьорът ни не ползва мигач. Вместо него често- често свири с клаксона. За всичко. Когато изпреварва, когато го изпреварват, когато му пречат, когато го радват... Клаксонът свиреше неуморно. Явно това си е неписан общоприет маниер в правилника за движение по пътищата. 

Към четири следобед пристигаме в Асуан. В програмата ни влиза разглеждане на храма на Изида на остров Филе (Любов). Храмът е строен по време на династията на Птолемеите и един от примерите за инженерно геройство с преместването си, заради строежа на язовира. 

Някои от храмовете работят до пет следобед. Този е един от тях. До него стигаме с малка моторна лодка.

Фазите на раждането

Следи, оставени от християните

Връщаме се на малкото пристанище и вече се отправяме към кораба, закотвен  в Асуан, за заслужена почивка.
А корабът е страхотен! Меки килими, чудесни каюти, прекрасна баня... Почивка за изморените ми нозе.

Вече съм толкова изморена, че не успявам да си довърша записките, докато впечатленията ми са още пресни. Вечерта завършва в ресторанта. Разпределят ни маса и ще сме на нея до края на престоя си на кораба. Зачисленият ни сервитьор Мохамед се старае да предугажда всяко желание. С десерта ни сервира и логическа загадка. Как от два триъгълника от клечки за зъби, да направим четири, като махнем една от клечка. Шест човека мислим до прегряване. Предаваме се и той ни показва. Оооооооооооооо дружно. "For tomorrow- magic. "

Мъжът ми му даде голям бакшиш.