Кръст, чай и един услужлив полицай- последен ден в Кайро

Всяко начало е трудно, всяко тръгване е малко тъжно

Ранно събуждане в последния ден от престоя ни в Египет. Точно от прозореца на стаята виждаме върховете на пирамидите между стволовете на палмите. Различни птици чуруликат из градините на хотела. Отиваме на закуска с лека тъга, знаейки, че въпреки натоварения ни и днес график, ще трябва да отлетим привечер. Бързаме да хванем още и още малко от това място в спомени. 

Пътувайки в автобуса към центъра на града, забелязвам, че минаваме край дежурните стени от недостроени жилищни блокове, но с една съществена разлика. В средата на карето беше запазена истинска нива с дърво, което да хвърля сянка на орачите и с чисто бели волове. Това е един от най- ценните ми кадри. Въпреки, че е леко размазан от движението и крайно непретенциозен, това за мен е един от най- ценните за мен моменти, уловени в Египет. Това каре със зелени ниви и бял вол беше като замръзнал във времето момент от праисторията. Тръпка от вълнение преминава през мен и съм благодарна, че успях да стана неволен свидетел на тази съвършена картина. 

Водачът ни предупреждава, че мястото, което ще посетим всеки момент е изключително ценно и интересно. Не беше част от предварителната програма, но имахме много време до полета и решихме, че щом имаме възможност да посетим още нещо, добре дошло, особено пък и такова, което не е част от утъпкания туристически маршрут.

Добре дошли в Старо или Коптско Кайро! 

Коптско или Старо Кайро е онази част на града, известна и под името Малкия Йерусалим заради сбора на трите основни религии. Тук поминуват християни, евреи и мюсюлмани вече две хиляди години. Копти е самонаименуването на коренното египетско население. След арабското нашествие в страната копт е станало равносилно на християнин и това вторично значение е изместило с времето изначалното. 

Първият обект, който посещаваме е Висящата църква "Св. Мария". Изградена върху старите римски крепостни стени, тя няма вкопани основи, а участъците от стъклен под ни позволяват да видим празното пространство под църквата, сякаш наистина храмът се крепи върху силата на своите варващи. Незабравимо...

Висящата църква

Разходка по уличките на букинистите. Тук можете да си купите редки фотографии, книги, музикални произведения. 

Църква „Св. св. Сергий и Вакх“, известна още като Абу Серга.

Този храм е много специален за всички вярващи християни. Криптата на Абу Серга е едно от местата в страната, където се е криело светото семейство след бягството си от Юдея. Храмът не е отбелязан много очевидно из малките улички и едва ли ще го откриете, ако не ви заведат. Случайно разбира се може и да попаднете на него, както често се случва в живота. 

Купувам си броеница с кръст от една симпатична млада жена. Не е забулена. Коптските жени в старо Кайро са приели маниера на забулването от своите сънароднички мюсюлманки, най- вероятно за да избягват неудобни въпроси. В християнските храмове и из малките улички, ще видите и забулени и незабулени християнки. Навремето знаете, а и досега в католическите храмове е практика жените да слагат някакъв плат, който да покрива косите и горната част на главите им, така че това покриване не бива да ви очудва. Какво ми прави обаче неимоверно по- голямо впечатление. Татуираният малък кръст на китката на младото момиче. 

Помислих си, че е модерно виждане на религиозна принадлежност. Изненадах се да видя, че такъв кръст беше татуиран и на други жени от всякакви възрасти из малките улички. Докато вървяхме към синагогата, минахме край една възрастна жена, която седеше на стол пред портата на къщата си. И просеше. Призоваваше на езиците, които беше научила, за своите скромни подаяния, и съвсем тихо казваше: "Копт... Християнин... Моля..." . Трябваше да се заслуша човек, за да чуе тази дискретна просия. Спрях се и и дадох малко дребни, а после ми стана страшно тъжно. Дали не трябваше да я хвана за ръка? Да я прегърна леко и уважително, а не така, минаваш и даваш като на сеирджийско магаре... И досега не ме напуска усещането за някаква трудно доловима несправедливост или неадекватност в тази ситуация. 

Из тези сокаци се въздържах да се лутам

След кратък оглед на синагогата и разказ за нейната история от нашия гид, се връщаме в автобуса, за да посетим

Цитаделата на Саладин и Джамията Мохамед Али

Цитаделата също не фигурираше сред предварително набелязаните обекти, но времето до късния полет ни позволи да я посетим. Намира се на най- високата точка в града и отгоре се открива широка панорама към него. До където поглед стига е само и изключително Кайро в сиви и кафеникави монотнни краски. 

Влизаме в джамията. Това е един от малкото храмове, който е с повече светска, отколкото с религиозна значимост, затова и жените имат свободен достъп до главната молитвена зала. На влизане се събувате. Ужас! От непрестанното ходене, краката ми са спарени и не знам с какъв аромат точно ще почерпя хората около себе си. Изпитвам крайно неудобство, но се събувам и гледам да си седна на краката. Първото ми влизане в джамия. Египетският ни гид, ни моли да седнем в полукръг около него и започва да ни разказва за исляма и вярата на египтяните. Осезаемо иска да се разграничи от негативните усещания, които ислямът създава днес и дебело подчертава, че египтяните са праведни мюсюлмани, които нямат и не биха искали да имат някога връзка с радикализираните си единоверци. Разказва ни за петте стълба на вярата. Според сунитите, това са петте базисни принципа на религията, които задължително трябва да бъдат следвани от всеки правоверен. 

Шахада- символът на вярата или признанието , че Аллах е твоят единствен бог. 

Салят- молитвата. 

Хадж- поклонението

Саум- постът

Зекят- данък- милостиня в размер на 2,5% от сумата на годишния доход на всеки мюсюлманин, които той определя сам

Водачът ни разказва и разказва. В един момент видимо се изморява, устните му пресъхнаха, казва че сме свободни да се разходим наоколо и се просва по гръб върху дебелия мокет, а нашият гид го потупва съчувствено по рамото... 

Кайро видян от цитаделата

Да не повярва човек какъв проблем може да срещне горе. Пет човека от нашата група сме пред напикаване. Тръгваме да търсим тоалетни. Упътват ни към единствените такива на паркинга пред комплекса. Тичаме ентусиазирани, само за да видим как врътват ключа пред нас и казват "не работи". А сега де. Двамата мъже и детето подпират околните стени, поприкрити от околните олеандри, но аз не мога да лъсна по задник в мюсюлманска страна насред паркинга. Нейсе, разбираме от пазачите, че до джамията също има тоалетни и бягаме бързо нагоре. Не мога да ги похваля с чистота и уют, но поне бяха разделени на мъжки и дамски и успях да се вредя бързо- бързо. И добре че успях...

Пазарът от 1001 нощ

Мъжът ми знае, че аз и магарето на Настрадин Ходжа сме нудържими, когато надушим пазар. Отдавна се е примирил, че ще бъде влачен и каран да плаща в скъпоценна валута моите прищевки. Единствената причина да не се сдобия с мокасини а ла Малкия Мук, вълшебна лампа, роба от египетски парен памук и килимче беше, че седем дни никак не са достатъчни, за да осъвършенствам таланта си да се пазаря. Няма начин. Но не можа да ме удържи да зяпам и да се свирам по тесните сокаци. Реших, че ще купувам каркаде. Страходен студен чай от каркаде правят тези египтяни! Затова, когато се прибера в София, аз неминуемо ще варя чай със същия несравним вкус и ободряващ ефект. Да, да. Първо, мирише ми отнякъде на подправки, но не знам от къде. Кого да попитаме? Полицай! Ау, разбираме се на съшит английски какво търсим и той лично ни завежда. Привлекли сме вниманието на продавачите наоколо, с полицейски ескорт сме. Няма пазарлък. Бързо бързо ни обслужват. Естесвтено сергията беше на 20 м от нас, току под чувствителния ми нос, но в цялата тарапана на това огромно египетско Джъмбо е много трудно да се ориентираш особено, ако бързаш. Иначе да ми дадат едни два- три дни за там, ще се справям като местна гражданка. За два часа обаче, тази огромна площ, ширеща се на километри, в която се продава какво ли не и е населена от милиони хора, нагъната като парче плат, метнато насред града, е невъзможна за опознаване. Има риск да се загубите, повярвайте ми. 

Тесните улици на пазара

Широките улици на пазара

Вътрешните дворове

С част от групата сме седнали в едно кафене току в началото на пазара, на широкия мегдан. Наоколо тоалетна няма. Започват се плахи опити от страна на нашите съграждани, подпитваме сервитьорите дали случайно в заведението няма тоалетна. Имало, можем да ползваме. Мъжът ми се престраши да я пробва. Когато се върна и го попитах как е, той ми отвърна тихо само с една дума:

- Трейнспотинг! 

Казах си, ясно. Стискаме и на летището. 

Нормално разминаване на кръстовище в Кайро. Не е необичайно пешеходците да пресичат влизайки в различните автомобили, изпречили се на пътя им. 

Докато се движим към края на града, водачът ни посочва гробището. Обясни ни, че било честа практика, изпаднали в крайна нищета семейства да бъдат настанявани като наематели на семейните гробници, като трябва да ги напускат и да си намират занимания другаде само в дните за посещения на мъртвите, за да не притесняват семействата на покойниците. Връзката между живота и смъртта в Египет е неизбежна и отдавнашна. Живите и мъртвите са чести съквартиранти в тази страна, изпъстрена с чутовни контрасти и чудатости. Независимо от всичко, струва си да видите и да бъдете видени в Египет. 

Градското гробище

Последната ни спирка е на летището. Добре че ни докараха четири часа по- рано, само това ще кажа. Заставаме на опашките за чекиране, но мърдане напред няма. Оказва се, че клавиатурите на компютрите се развалят една по една. Какво се случва? Отнема повече от половин час, за да се отстрани проблемът и в крайна сметка успяваме да се регистрираме. Следва ново изчакване пред митническите гишета за проверка на документи. Служителите тъкмо се сменят след почивка. Ново изчакване. Митничарят пред нас е с молитвен белег на челото, праведен мюсюлманин. Замислям се, как хората нарочно слагат по себе си белези, за да покажат на другите към какво и къде принадлежат. Белезите рядко не са наш избор. 

Излитаме, но този път няма да прелетим над страната, както на идване. Прибираме се вкъщи, а впечатленията няма да ни напуснат още дълго време. Дали бих се върнала? О да. Несъмнено не съм видяла още много от тази страна. Само си представете, Сакара, Фаюм, Синай, Червено море, подводните рифове и пустинята, където може да пренощувате, ако си го уредите. А ако изпитам носталгия, ще си припомня Екзюпери: " Такава е пустинята. Един коран, който е само правило за игра и чрез това превръща пясъка в империя. В дълбочините на Сахара, която без корана би била празна, се играе скрита драма, която раздвижва човешките страсти."

До нови срещи, Черна земя.