Орион, магнолия и малиново вино. Февруари

Дъждовен февруари. Една лисица се прокрадва през задните съседски дворове, качва се на покрива на старата кочина и влиза в двора с кокошките. Паническото кудкудякане и псувните на комшията карат баща ми и чичо ми да изтичат, за да спасят пилците. След миналогодишната касапница, която почти ни  обезкокоши и докара баща ми до прединфарктно състояние, той взима насериозно свирепия лай на кучетата и глъчката откъм кокошарника. Тази пролет пухкавите му обитатели посрещат затворени на сигурно място зад мрежа и покрив.
Никой не знае как хищникът намира пролуки, как се катери, как изпробва изпитаните пътеки година след година. Гладът и обезлюдяването на селото правят лисиците смели, а в комбинация с вродената им находчивост, почти неовладяеми. Странно, но за мен това е в реда на нещата. Иглежда ми първично и реално, така както трябва да бъде. От една страна животът зад оградата и от друга- животът на гората, който привидно само изчаква стаил дъх и завладява наново всяка територия отвоювана от него.
Пътуваме през равнината. Редуват се зелени, кафяви и сиви земни масиви.Зад гърба ни остава  синьото сиво на Врачанския балкан. Когато подминем и хълмовете на Монтана, небето и земята се заключват пред нас в безкраен хоризонт, просечен тук таме от гръбнаците на равнинните потоци.

Язовири, ниви и орли, накацали край пътя като семафори. Изброявам поне шест. Опитваме да спрем и да снимаме една от птиците, но тя отлита и каца на буца пръст насред синорите, сливайки се със земята, невидима за очите. Отминаваме разочаровани. Навлизаме в селата и навсякъде виждаме килими от иглики, а минзухари като скрити иманета, пламтят в жълто пред къщите. А къщите... те потъват в земята, от която са направени и се разкривяват като разплакани лица.

 

 

 

 

Искам да видя магнолията, която цъфти за втора година.  Баща ми я е загърнал на топло и от страх да не я простуди, не можем да видим пълния  потенциал на красивата и корона.

Свечерява се. Камината пука, твърде топло е. Излизам, за да се разхладя и да се полюбувам на звездното небе и пред мен се изправя Орион, огромен, светъл, диамантен. Искам и мъжът ми да го види, за да му разкажа как, когато бяхме малки, със сестра ми и братовчед ми с часове разчитахме нощното небе по един стар небесен атлас, заровени в царевичен шушляк. Ако искате да видите съзвездието възползвайте се сега- по нашите ширини Орион и Заек се виждат именно зимата, посока юг. Сложете чайника с греяно вино ,вземете си шапката, грейката, ръкавиците, вземете ароматната чаша и се вгледайте в небето. Обещавам ви, че дори да не разпознаете съзвездията, ще изпитате невероятно удоволствие от топлата индигова тъма, която ще бъде единствено на ваше разположение.
Аз се прибирам на топло. Моя приятелка ми донесе малиново вино и възнамерявам да се насладя на неговата магия. 29 Февруари.

Искрено ваша, пълна с впечатления и вдъхновение,
Аз.