Горещият полумесец на черните плажове. Санторини

Целта на човек никога не е място, а нов начин да вижда нещата. 

Хенри Милър

Пристигаме в един на обяд, облъхвани от палещия като в печка вятър на острова. Над целия район лежи лека мараня от жежка влага и видимостта е лоша. Летището е така малко, а трафикът му така убийствен, че самолетите трябва да се изчакват. Не разчитайте на точност- винаги има закъснения на полетите. Купонджии, хипари, семейни французи, комунари, китайци и японци, англичани, руснаци- цял космополитен калейдоскоп от хора, които виждам още на летището, ще определи разнородния състав от пребиваващото население на острова, които ще срещам през следващата седмица.

Пресичаме улицата пред летището. Мъжът ми като стриктен немски възпитаник пресича на пешеходна пътека и един автобус за малко да не спре. Гидът ни информира със закъснение, че не бива да разчитаме на пътеките и винаги да внимаваме, защото на Санторини шофьорите не спират... Сещам се за йероглифите в комиксите за Астерикс и Обеликс и предполагам, че лицето ми е имало следното изражение- €§%$!!:0000?::://///$$$3###&*&&… 

Искаше ми се да нощувам в спретната бяла къща със сини капаци на прозорците. И така и направих. Чувството е, като да си в Гърция, Венеция и Прованс едновременно. И не е чудно , имайки предвид факта, че венецианците са кръстници и упорити резиденти на острова. Дошли с четвъртия кръстоносен поход и отказали да си тръгнат. Добре, че съм тук, за да видя защо.

Автобусът трябва да заобиколи възвишението Меса Вуно (Черната планина), за да ни остави пред хотела със сините жалузи. Бърз обяд и топване в басейна. 

Завършваме деня с разходка по плажа и хапване на царевица. 

Маркетинг

Неделя сутрин. Ярко слънце ми блести в окото през капака на прозореца. Разбуждам се под съпровода на радостно кънтящи църковни камбани с усещането за Венеция. Вече напича. 

Цялата плажна ивица е осеяна с барове и заведения за хранене, където можете да си вземете шезлонг срещу "фредо" или сок от диня. Навсякъде хвърчат мотоциклети, мотопеди и коли. На един мотор може да видите цяло семйство. Сядам в едно крайбрежно ресторантче и поръчвам пържени тиквички и катък, който е направен чудесно. На масата срещу мен се настанява млада испанка- ще обядва сама. Хамбургер. На върха му стърчи като нос на клоун чери домат. Пепеляво- сивата почва на острова се гордее със собствен добив на силно издръжливи на жега и вятър черита, лози, картофи и вид жълт грах, наречен фава. Телефонът на момичето звъни, но тя не вдига. След малко пред заведението спира джип и тя махва засрамено, но усмихнато с ръка към шофьора и ме поглежда смутено, с усмивка. Аз също и се усмихвам с поглед- разбирам, че каквото се е случило предишната нощ, няма да прерасне в нещо повече, както се надява младежът. Той казва. че ще се върне и потегля. Тя- дояжда набързо обяда си и се омита. Когато джипът се връща, от колата питат сервитьора за момичето, но вече е късно- тя си е тръгнала.  

До утре в Ия.

Лека нощ.