Ия- малката шикозна красавица на Санторини

На място, на което няма автомобили, се възцаряват човешките измерения.

Франсис Мейс

Ранното ставане е неизбежно. В нашето семейство закуската винаги печели. Пържени филийки, мини-кренвирши и кафе. В хотела работят поне трима българи. Населението на острова е скромно (ок. 15 000 души) и обслужващият персонал винаги е от другаде. Имайки предвид, че годишно тук се спират по 4 млн. туристи, няма как тези хора да смогнат с целия този наплив. Само главните стопани са гърци. Богати гърци.
Изследвам механизма на успеха на това място. Тук няма извори с вода за пиене след изригването на вулкана. Преди хиляди години тогавашният Стронгали може и да е бил тучно зелен, но от векове водата се доставя отвън с кораби. Хората са построили къщите си терасовидно, вкопавали са ги в пемзата и са изграждали подземни резервоари, в които са пазели дъждовната вода, събрана през зимния сезон. Предполагам, че стратегическото му място е било ключовият фактор да бъде апетитна хапка за множество завоеватели. Жителите на острова се гордеят със спартанското си потекло. На гръцки Снторини се нарича Фира, по името на спартанския цар Тира, който пръв се установява на острова след изригването на вулкана, считан за унищожител на минойската цивилизация преди около 3900 години. Мисля си, че ме очаква и първата ми в живота разходка по активен вулкан. Днес обаче имаме залез в Ия. Допивам си кафето край басейна, а жълт котарак на ивици идва и започва да пие от водата му. Съдържателката на хотела Вула- хубавка дама с подчертани в черно очи и високи римски сандали- го поглежда и ми казва: "Виждате ли? Значи водата е чиста" . Склонна съм да се доверя на казаното, познавайки афинитета към чистофайнство на котките. Предната вечер мъжът ми успя да се подхлъзне на дървените стъпала в градината и да се удари лошо. Тогава Вула реагира адекватно, наизвади шишенца с доверително кафяви дезинфектанти и ни успокои: "Не се притеснявайте! На острова няма бактерии. Вятърът ги издухва."  Какво ли иска да каже...

Към четири следобед вече сме се стоварили в Ия. Градският транспорт е на големи интервали от време и обикаля почти всички селища на острова. Из тези тесни улици, по които до скоро са скитали само магарета, и без това е трудно да се движат повече транспортни средства. Местните са истински факири в промъкването, разминаването и спускането из змийските серпентини от и към пристанищата. Най-най-най-добре е да си предвидите нощувка в Ия. Няма да съжалявате. По- скоро ще съжалявате, ако не го направите. Градчето е символ на шика и елегантността във всеки аспект на туристическите апетити. Ателиета на художници, бижутери и грънчари, малки кокетни магазинчета за букинисти, сладкарници и примамливи ресторанти с ленени салфетки; всички модни дизайнери имат магазини тук и освен това се продават изкуващо шикозни ленени дрехи и отново онези ръчно изработени кожени сандали. Но Ия продава най-вече гледки. Неслучайно е предпочитана дестинация за новобрачни двойки. Най-продаваната стока тук е залезът. И за да може туристът да е доволен, дори кабелите за електричество и интернет са вкопани в земята, за да не пречат на снимките. Какво ще кажете?

Туристите са накацали на гроздове по улиците, изградени с цел наблюдения на залеза и по крепостта, откъдето могат да се правят едни от най- добрите снимки.

Едни от най- популярните хотели с басейни тип пещера са тук.

Запазени са множество вятърни мелници, които днес са хотели или емблематични символи на мястото. Тук се е отглеждал ечемик, а не пшеница.

А ето как бихте изглеждали вие, ако наемете къща в града, като това азиатско семейство:

Ширината на улиците е измерена явно така, че да се разминат две магарета. Малки групи от катъри с гръцки водачи превозват, пухтейки, туристи от ниската част под крепостта към местата за наблюдение на залеза. Качват се и слизат неизброимо много пъти.

Калдъръмът е хлъзгав на места и трябва да сте с удобни обувки.
Снимам млад китайски модел, докато чакам слънцето да се потопи във водите на Средиземно море. Позира с охота.

Къде е фотографът?

Когато наближава времето (към 20.30 ч) се чува всеобщо ахване, оживление, като от мах на пеперудени криле.

Народът се е назяпал и се пръсва из малките улички за вечеря.

Дюкяните работят до късно и почти всеки говори английски. Тук хората са от всякъде и носят със себе си разбирането за лукс и лекота на битието. Иска ти се да останеш. Любувам се на красивата керамика и играчки. Купувам си светлозелен шал със сребърни рисунки и с нескрито съжаление гледам към отиващия си ден. Колко ли още стълби надолу или нагоре биха ме отвели към красиви приключения и удоволствия в това малко кокетно градче...

Лека нощ, красива Ия!