Фира- космополитната кокетка

Индийска булка пристига с хеликоптер, двойка новозеландци и морето мият крака в бистрите джакузита на скъпите хотели, а японци и китайци пристигат с огромни кораби, за да превземат "златните" улици.
Добър ден, Фира!
23. 23 беше броят на автобусите, които качваха туристи от пристанището. Десет сутринта е, а светлината и топлината са заслепяващи. Два круизни кораба акостираха на малкото пристанище и върволица от хора се опитва да се провре из малките и тесни улици. Когато се качите на главния дълъг и тесен площад, пред вас се открива амфитеатралната гледка на калдерата. Вляво и вдясно е пълно с магазини за джунджурийки, бижутерии и кафенета с гледка към морето. Ако се отправите из уличките вдясно по посока на католическия храм, ще стигнете до лифта на града, създаден през 1982 за удобство на туристите, които иначе изкачвали 588-те стъпала от пристанището към търговската част.

Избираме си едно малко заведение току в центъра на площада със столове от ковано желязо, кафе, коктейли и гледка на корем над стръвната пропаст. Поръчваме леденостудено фредо и ягодова кайпириня и се опитваме да се разхладим в знойната сутрин. Всичко във Фира е сякаш създадено да има видимост към морето. Градът е централната ложа на острова. Над всичко обаче се извисява величавият купол на Митрополията "Богородица Ипананди" като солистка в оперен състав. От малката тераса виждам 180 градусовата панорама- вляво фара на носа на Акротири и хоризонтално насечените с пемза склонове, пред мен вулкана Неа Камени и остров Тирася, вдясно - Ия.

Гледка към Фира и Фиростефани

Отправяме се за фотопауза към Винарна Санто, известна с пищните богаташки сватби. Тъкмо подготвят терена за поредната многолюдна индийска сватба и откровено ни отпращат да си ходим по живо, по здраво.

Винарна Санто

Отправяме се с нетърпение за дегустация и разглеждане на музея на виното във винарна Куцуянопулус. Според мен си заслужава. Е, после джобовете ви олекват, когато решите да купите винце на мама, баба и стринка, но какво пък. Заслепените ми от светлината очи трудно свикват с приглушената светлина на избата. Интересно беше да науча, че за да не се обрулват зърната на гроздето, лозите биват сплитани на венец, в чиито глъбини се прехвърлят гроздовете и така самото растение ги брани от поривите на цикладския вятър.
Започнете с Асиртико- бяло и сухо вино. Продължете с винсанто- легендарното сладко венецианско вино на острова, което има вкуса на солените санторински борове и острия сладко- солен мирис на подправки и средиземноморски суховиреещи растения като риган, розмарин и лавандула. И завършете със запазената марка Kamaritis- червено десертно вино, скъпо и красиво като рубин.

Слънцето вече пече, когато се прибираме за обяд. Тиквички с кисело мляко, риба и- за разкош - фреш от диня. Оставам размазана на черния каменен плаж пред хотела до следващата ни среща.

Върнете се пак тук, за да ви разходя по вулкана.

Вулканът Неа Камени и остров Тирася, разположен зад него