Едфу
 |
| Нил на разсъмване |
Днес ставаме късно- чак в 5. Пред кораба в 6.30 ч сутринта ни чакат една сюрия местни кочияши с каручки. За около десетина минути свирепа надпревара ще ни откарат до храма. Тук е измислено така. Запомняте си номерчето на каретката и после ви връща обратно. Нас ни карат Ибрахим и бременната Моника.
Пристигаме в един от най- големите храмове на пустинята. Докато вървим към входа с пилоните, които можете да видите на горната снимка, през алеята притичва пустинна лисица с плячка в устата си. Ченето ми увисна. Катереше се по триметровите кирпичени стени с лекотата на виртуозен атлет и се скри от погледа в рамките на секунди. Няма да забравя това видение, това сърцато и диво дете на пустинята.
Храмът е посветен на бога на закрилата- Хор. За някогашните празници провесвали цветни платна от четириъгълните отвори на пилоните. Било е толкова зрелищно и цветно- всеки сантиметър от стените и таваните е бил изрисуван. Пурпурните платове са се полюлявали достолепно, а наоколо е шуртял извор с вода от реката. Тази картина е запазена и се вижда най- добре в Карнак, където овните сфинксове все още пазят храма в олеандрите. Ще стигнем и до там.
 |
| Отбор Черешка се брои на излизане от храма |
 |
| Ибрахим и Моника |
Нужно ли е да ви казваме, че Моника ни закара чевръсто обратно на кораба, където ни чакаше закуска за изгладнели пътешественици. Голямата изненада за мен беше вареното жито с прясно мляко. Това беше много любима моя храна от детството. Моята селска баба, лека и пръст, сваряваше една голяма тенджера жито, което подслаждаше, а когато стегне и се желира, разреждаше с мляко и ние, вечно гладните и внуци, ядяхме до насита.
Нашите гидове успяха да ни издействат среща с капитана и екипажа му директно на мостика и успяхме да видим как се случва магията на корабоплаването. Ялла!
  |
| Капитанът (възрастният мъж отпред вляво) и неговите асистенти |
С удоволствие констатирам, че всички тук, млади и стари, обожават да позират. Включително капитанът.
На носа на кораба стои ръката на Фатима. По волята на Аллах и неговия пророк тя ще насочва плавателния съд далеч от опасните плитчини и ще увенчава с успех всеки негов курс. Иншалла!
 |
| Ръката на Фатима |
Шлюзовете на Есна
Ето какво ни очаква в стаята:
Истината е, че срещу достатъчно голям бакшиш ще получите всичко. Смехът ми още отеква по кулоарите на кораба. Крокодилът се оказа обект на завист от нашите спътници. Всички искаха такъв.
Навлизаме в Есна. Има някакъв празник в страната и цял ден имамите пеят. В града има сигурно шест джамии и отвсякъде се чува песента на минаретата. Ехото си я прехвърля, отразена и удвоена и някак метално разказва за праведното и святото.
Пиратите
От палубата виждам как ни приближава лодка и взема ниската палуба на абордаж. Първоначално си затворих очите- не исках да виждам как корабът минава през малката лодка. Оказа се обаче, че не съм преценила правилно находчивите речни джигити. Освен това разбрах впоследствие, че от екипажа им помагат със закачането на въжетата за перилата и им оказват помощ да си вършат своето. Продават кърпи и шалове, като ги мятат през борда. Току изпищи някой турист, защото са го халосали по главата, както си прави слънчеви бани и всички го подкокоросват да купува, защото му е на късмет. Търговията бързо събира зяпачи и от двете страни.
Причакват ни и на шлюза.
Ако искате може да стимулирате абордажната икономика, а ако решите може да закупите исканите стоки на фиксирани цени в магазините на хотелите или на корабите, което и ви препоръчвам.
Пристигаме в Луксор, а с него ще отворя нова страница, защото се случат вълнуващи неща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар