Луксор и пиратите- 2 част

Луксор

Представи си-

изтегнат океан,

понесъл се върху възглавница от древни тайни.

Руми

Луксор е родният град на нашия водач Хатим. Той се гордее с него. Твърди, че е най- аристократичният, най- чистият, най- красивият египетски град. Оказва се, че самият Хатим е египтолог- историк и участва в реставрацията на част от фигурите в храма, който отиваме да посетим, и го познава като петте си пръста.

В средата- колоните на храма

Обичайните карети за туристите

Въпреки, че сме близо, ни откарват с автобус. Времето е разчетено и отново гоним график. Водачите ни са подготвени с билетите за посещение (така процедират навсякъде и спестява време на всички), паркираме и се юрваме към храма. Влизам в поле от каменен лотос и папирус, погълнато от пясъците за векове наред, което крепи "възглавница от древни тайни". Аз съм в ступор, защото тези места съм посещавала само като телевизионен зрител. 

Млад, нестандартно облечен китаец, беше привлякъл вниманието на цивилните полицаи и блюстители на морала

На снимката долу се вижда старият главен вход на една от най- старите джамии в града. Първоначално е била християнска църква, а с налагането на исляма е превърната в джамия. Виждате, как бившият вход се е превърнал в прозорец заради разкопките и разкриването на храма. Ясно се вижда тъмният цвят на кирпича изкопан под 6 метра наноси и пясък. 

Виждаме две от малкото запазени изображения на Тутанкамон и неговата съпруга:

Информацията, която се излива отгоре ни е толкова много, че не успявам да ви предам дори 1/4 от нея. Но дори да забравя фактите, едно нещо остава неизменно- усещането, което имаме, когато пристъпим към нещо величаво. 

Къде другаде ще имате възможността да видите в съседство или напластени един върху друг картуш с името на фараона и раннохристиянска фреска, покриваща поганските драсканици на старата религия? Да не говорим за римските и гръцките преустройства, фрески, колони... Кое да запазиш и кое да пожертваш? Да оставиш ли на времето да избере? 

Колона с капител затворен цвят на лотос. Още се виждат ненапълно избелелите цветове. 

Един от любимите ми моменти е, когато млада египтянка моли една от нашите сънароднички за снимка. Очарователна среща между световете, в тънката пролука на позволеното, фин комплимент към рядката красота на другия и жест на смелост- да превъзмогнеш себе си, за да се отдадеш на момента без страх и срам, с пълно задоволство от неочакваната среща с непознат. Взаимно подаряване на възхищение. Поласкаване.

Джамията по заник

Пред храма в стройно двуредие бдят сфинксовете, пазещи четирикилометровата алея, свързваща храмовете. Някога жреците изминавали пеша разстоянието от Карнак до Луксор, носейки статуята на Ра на ръце, за да може той да прекара един месец, меден месец, при съпругата си Мут. Било забранено да се плава с лодка нагоре по течението на реката със статуята на бога. Цялата сцена е описана по стените на храма. Вдясно, жреците са нарисувани как вървят към Луксор, придружавани от музиканти, танцьори, носачи на плодове, на парфюми и всякакви дарове в чест на боговете и техния обновен съюз. Към изхода, се вижда, как си тръгват към Карнак, плавайки по Нил за да върнат ладията на бог Ра в неговата обител за останалата част от годината. 

Когато разходката ни тук приключва отиваме в една работилница за папирусови свитъци. Показват ни какво представлява растението и как се извлича ликото за направата на платно. Млади жени са в готовност да напишат с йероглифи имената ни в картуши върху позлатената пъстра тъкан. За пореден път се убеждавам колко са обиграни египтяните в пазарлъка и омайването на клиенти. Вашето портмоне е в техните ръце, а краткото време, което имате като турист тук, в никакъв случай няма да ви бъде достатъчно, за да обръгнете. Тепърва ме очаква неприятно да се убедя в това...

Ако искате да направите дребни подаръци, изгодно излизат десет броя разделители за книга, които може да купите от малките хлапета, които щъкат около вас. На пръв поглед изглежда досадно и леко плашещо, но подобна търговия е напълно в реда на нещата тук, а най- вероятно в крайна сметка ще останете доволни от тази дребна сделка. 

Навън се свечерява и се връщаме на кораба за поредната порция добро хапване. Не мога да отрека, че персоналът щедро показва чувството си за хумор. Нареждам се за телешко печено, а готвачът вместо да ми отреже, посяга да ми стовари цяла планина в чинията. Смигва ми заговорнически, а аз само това чакам, за да избухна в смях. Този път за десерт има традиционното ом али. Това е сладка попара от прясно мляко и кроасани. Типично за Ориента, десертите им са много добри. Сякаш това е единственото, което ислямът не може да пребори, да сведе до грозен грях и да стъпче с копитата на праведността. В солените ястия определено ми липсва чесън. Египтяните са огромни консуматори, а ние сме точно в сезона за събиране на реколтата. Малки тук-тук и каручки с магаренца постоянно сноват насам- натам натоварени с огромни количества чесън и само разпалват още повече апетита ми. Явно за туристите той не присъства в менюто. Колко жалко... Всъщност, намерих начин да си набавя. На спагетения бар приготвяха сосовете за паста с пресен чесън и аз най- безцеремонно си поисках!

След вечеря решаваме да се разходим до пазара. Много са малко местата, където можете да си купите алкохол. Той е забранен за мюсюлманите. Сещам се, че в един от случаите, шофьор на автобуса продава бира, но отказва да я подаде на туриста, който си купува, защото му е забранено да се докосва до алкохол. И така, надушили сме, че в близост до пазара има магазин и можем да си купим вино. Местните правят вино, което не е никак лошо и препоръчвам да се пробва. Пак ще се изсилят да ви поискат три пъти повече от реалната му цена. Кризата, гладната челяд, закона и ако се наложи дори космическата програма на Тръмп ще използват, за да оправдаят цената, на която искат да ви го продадат. Пазарете се. Няма друг начин.

След като вземаме вино, решаваме да се разходим из пазара. Навсякъде са изложени  красиви цветни шалове от коприна и кашмир (дали?), подправки, чай, аромати за наргиле, кърпи и типичните египетски туники- голубии. Всеки те дърпа, вика, моли те да се спреш при него. До мен се изправя един мъж с красиви синьо- бели кърпи и скръбно изражение. Моли ме да ми покаже стока. "За два долара, мадам". Викам си, хайде, размекна ме. Да вляза в дюкяна, а там колегата му. Ама аз искам така набързо да награбя два- три шала за мама и кърпи за моята приятелка. Не, така сделка не се прави. Мадам да влезне и да разгледа в дюкяна. Мадам да желае чай от каркаде? Мадам не желае, но въпреки това пред нея цъфва съответния чай. Мадам не смее да го пийне. Старая се извън посочените за хранене места да дишам само свеж въздух. Мъжът на мадам е в ступор и се чуди къде да седне, къде да си дене ръцете, и как да се огледа, ама без да бъде видян. Къде пак съм го навряла?- се чете в очите му наред с любопитство към обстановката. Започва се пазарлък. Омайва ни. Откъде сте? О, България! Бил съм в България. Имам братовчед там. Как пък всеки египтянин има братовчед у нас?! Какво да съм си била харесала? Харесах 2 шала и две туники да се отсрамя пред родата и човекът ми казва 180 долара. Даааа бе! Казвам не. Пиша 15 долара. Той казва не. Дава ми ги за 150 долара. Казвам му, човече, на кораба ще купя тези неща за 20 долара. Ядоса ме и вместо да вдигна цената я смъкнах от 15 на 12 долара. Спрях му кръвообръщението. Дава ми ги за 100. Аз съм непреклонна. Тропам с копито и изкарвам искри от двете ноздри. Тука..... Ето тука.... моят благоверен, слънцето на дните ми, луната на нощите ми и вятър в крилете ми, се намесва и отсича, че последното му предложение е 50 долара и край. А бе какви 50 долара? За 50 долара, съскам, ще купим дюкяна! Не, последно предложение! Пиян ли е??? Гледам невярващо. Е, продавачът се съгласи. Има си хас!!! Излизам фучейки от магазина. И на продавача , и на мъжа ми им е ясно, че ще има женско конско. Мисля, че и на всички останали много бързо им стана ясно, че се сипят огън и жупел, защото никой друг не ни спря да предлага стока. Изнасям се на бегом. Благоверният мълчи гузно и върви две крачки по- назад. Как можа, гълча го, да не слушаш жена си? Какво говоря аз, а ти вместо да настояваш на моето, че е в наша полза, ми пресичаш думата? Слънчасал ли си? Стихията продължава и извън пазара, където виждам проснат кон да лежи в прахта. Един злочест кочияш се набута в шамарите, така добре подгряти преди малко от мъжа ми, за да ни предлага конче и возило. Казвам му, не! Предлагаш ми кон! А онзи кон там, дето лежи???!! Това не е моят кон, мадам! Не е моят кон!!! След 5 минути ни застига на пристана и прав на капрата все още ми вика: "не е моят кон! не е моят кон" … Замислих се. Че мъжът ми се държа като първия човек, държа се. Че дадохме пари излишни, халал да е. Нищо чак толкова драматично не е станало. Но в яда си засегнах без да имам намерение един непознат и се намесих там, където трябваше да остана просто свидетел. 

"В чужда страна, в съприкосновение с чужди форми на живот, човек трябва да има ясни правила на поведение, за да знае кое би запазило стойността си и след смъртта. "

По- късно показах и на мъжа ми, че съм му простила по най- древния начин и се сдобрихме. В крайна сметка, всеки от участниците в тази случка излезе от нея, печелейки нещо. Дори и конят навярно вече тича някъде на воля, където няма болка и страх, в безбрежни зелени полета на заслужена свобода.