С влак в Египет. Иншалла!

Хатшепсут 

Днес сме станали късно- чак в седем. Яхваме автобуса до следващата ни спирка- Долината на царете. Част от спътниците ни отново станаха рано, защото домакините предложиха разходка с балон над Луксор. Бидейки гроги от дългите преходи решихме да пропуснем това забавление,  но се оказа грешка. Преживяването е доста вълнуващо за всеки, който е дръзнал да се качи на превозно средство, без да знае накъде ще го отвее вятърът и къде ще се приземи. Вижда се дрвеният град и реката от птичи поглед. Е, спирате някъде в тръстиките, но после ви прибира една камионетка и си ви връща на изходния пункт. 

В Долината на царете макар и все още рано цари оживление. Дежурните групи китайци са вече тук. На входа ви посреща макет на вкопаните в гробниците скали, за да се ориентирате как изглеждат триизмерно- много добре направен е и ще добиете представа за дълбочината на различните камери. Отделете му време и ще видите, че древните инженери са направили всяка гробница по различен начин и с различна дълбочина. Най- дълбоката е на Хатшепсут- единствената царица, погребана в Долината на царете- над 200 м под земята. За съжаление беше в реставрация, иначе бих я посетила. Имайте предвид, че гробниците на Сети Първи и Тутанкамон се заплащат отделно и трябва да си заделите бюджет, ако искате да ги посетите. За съжаление нямаше стъклени пана, които да покриват стенописите в участъците, които могат да бъдат достигнати от туристите, което ме накара да стана пряк свидетел на безброй докосвания, забранени снимки и други замърсяващи рисунките действия, а една китайка, която много държеше да се изкашля срещу всяка рисунка, която и се изпречи направо ме взриви. Но това е сблъсълът на културите!!! Не всички излизаме доволни. 

Бих искала да подчеррая, че снимането тук е забранено (иначе бих снимала кашлящата особа, за да я изложа публично!) и по- добре не взимайте техниката си с вас, освен, ако не сте готови да заплатите солидна цифра за фотобилет, а така или иначе, няма да успеете да заснемете нищо над главите на пришълците или докато си проправяте път с лакти в тесните пространства. Затова не си струва. Просто гледайте. 

Малко хора знаят, че долините всъщност са три. Тази на царете е най- известна и отворена за посещение. Втората по важност е долината на цариците, разположена в съседния ръкав на каньона, но за нея ви трябва различен билет и е отворена в определено време. Третата по важност е долината на жреците, архитектите и работниците, която не е отворена за посещение. Когато част от обикновените хора започнали да се нанасят от тази страна на реката, те използвали готовите изсечени в скалите гробници на работниците или надстроявали нормални тухлени къщи, използвайки камерите като складове и килери. И досега в нечие мазе се крие повече история, отколкото можем да си представим. 

Вляво от каньона с гробницата на царете царица Хатшепсут е издигнала своя заупокоен храм. Пред входа му е посадила две от палмите, които внася със себе си от похода в Еритрея и Етиопия. Вдясно от храма, който виждате на снимката се е опитала да организира прокопаването на тунел, който да свързва храма и с долината и гробницата и, но работниците стигнали до твърд гранитен слой в пясъчника и работата по тунела била преустановена. 

Царицата е именно египетският владетел, който внася в страната финиковите палми. Може да видите палмите и наколните жилища на еритрейците, с плискащата се под тях вода, изобразени по стените на храма. 

Част от комплекса, която все още се проучва

Земеделски градини

Карнак 

Това е най- старият и най- голям храм от древен Египет и каквото и да се каже за него ще е малко. Внушителната му структура пресъздава йерархията както на земята, така и в селенията на бога, определя границите, всява респект и страх, цели да наложи и пресъздаде световния ред, за да владее хората и на свой ред да бъде владян от своите жреци. 

На входа ще ви посрещнат два реда силни красиви овни, закрилниците на фараона.   

Олеандри

В първия участък ще видите отново рядка полузапазена статуя на Тутанкамон в поза сфинкс, в ролята си на пазител на храма. 

Тутанкамон

Едни от най- добре запзените йероглифи и цветове ще видите тук.

Разказват ни фактите и ни пускат на свободно шляене из комплекса. С мъжа ми плъзваме из руините,  щракам, оглеждам. Изведнъж един метач хвърля метлата и започва да ни прави знаци да се приближим. Мистър и мисис могат да снимат обелиска от едно много хубаво място! Много добре се вижда! Никой друг не го знае! Леле сигурно сме страшно глупави в техните очи! Истината е, че ние европейците, сме безсилни пред елемента на изненада, придружен от безапелационна настойчивост. Сблъсъкът на културите. Мястото не е хубаво, щракам веднъж, за да му направя удоволствие и естесвтено той получава бакшиш. Омитаме се на мига! 

След като разгледахме вътрешното езеро, с почти правилно квадратна форма и аз си представях за кратко шума на водоскоците и повея на палмите, попадаме на гранитна статуя на скарабей точно зад нас. Поверието разказва, че скарабеят кара слънцето да изгрее, а когато обилаяме около него ние му даваме сила, и не само това. Сдобиваме се със сила и здраве на свой ред. Е, кой питам ви, ще откаже хем да помогне на слънцето, хем да се сдобие с малко повече силици, пък и да поизлекува някоя болежка, пъпка или упорит пърхут. Завъртяхме се и ние. Лелелее трябва да сме им много смешни! Врътнахме си се чинно седем пъти, както си му е редът всичките 40 разбойника в колонка и развеселени и замяни се върнахме в автобуса. 

Пчелата и свещения знак Анкх

Преди вечеря решаваме, че може да се възползваме от предложената ни от египетските ни водачи разходка по Нил с традиционна фалука. Фалука е ветроходна рибарска лодка, типична за средиземноморието и Близкия Изток. Изчакваме на кея до кораба, за да ни вземат. Оказва се, че ще ни теглят на буксир нагоре по течението, тъй като вятърът духа от юг. Започва се едно пътуване нагоре около половин час без да напредваме особено много. Всъщност моторната лодка вдига повече тупурдия, отколкото да ни тегли. Нейсе, след като са ни обгазили достатъчно ни пускат и следва спектакълът с опъването на платното. Младо момче на около 19 години, бос, с джинси и тениска на Боб Марли, започва стръмно и бързо изкачване по мачтата , кото ни спира дъха и като си помага с крака започва да размотава огромното за малката лодка платно. Разви го, веднага след това го намота и това беше. Аз стоя и чакам да се случи нещо... Поогледах се и се примирих. 

Същата вечер ни предстои  8- часово пътуване с влак в спални вагони. Аз обичам да пътувам с влак. Харесва ми, че мога да се разтъпча в коридора, да гледам през прозореца или да спя в доста по- удобни пози, отколкото в автобус. Преди нашия влак на перона спира друг. Историите как местните не се качват във влака, докато не потегли се потвърждават. Настава боричкане, бутане и яростно оспорване на мястото на стълбицата. 

Във вагона има шафнер, който се грижи за настаняването ни и за вечерята. Виж ти... Готови пакети с нещо пилешко и нещо морковено с грахче. Топло е и за уморения пътешественик става. Доста е тесничко в купето и двама души с два куфара и раници го пръскат по шевовете. Застиламе леглата и лягаме. Някъде по пътя се будя, влакът е спрял. На следващото събуждане се движим. Шумът и дрънкането на машините ме успиват още повече, макар и да не успявам да заспя дълбоко. Към шест сутринта ни събуждат и раздават чай, кафе и сандвичи. Водата във вагона се оказва изчерпана от подли ранобудници и за нас не остава нищо друго освен да се позабършем на места с мокри кърпички и да се надяваме на по- добри времена за хигиената. 

Следваща спирка- Кайро.