Да се събудиш в Кайро, където времето се страхува от пирамидите

Всички се страхуват от времето. Врмето се страхува от пирамидите. 

Египетска поговорка

Първото пътуване с нощен влак в живота ми беше от София до Варна. Още помня соления мирис на море и крясъка на чайките, които ни посрещнаха тогава под палещите вече лъчи на юнското слънце. Именно в това се състои магията нали така? Днес тичаш след трамвая, а на следващия ден -хапваш цаца и топиш краченца в солената вода. 

По подобен начин се чувствам и сега. Само допреди няколко часа бях сред пясъците на пустинята, където властва само времето и смила всичко на песъчинка, легнах да поспя, а ето ме днес в- 26- милионния мегаполис, непрестанно движещото се и пулсиращо сърце, точно в центъра на аортата на тази страна. 

Оставяме куфарите си в хотела, където за съжаление няма да ни настанят веднага. Изморени сме и искаме да се освежим малко от нощното пътуване, но явно ще остане за по- късно. Който е успял да си измие зъбите на бързо и да си плисне вода на лицето, се строява отново в автобуса за първата спирка от разглеждането на града- Гиза. Този път с нас се качва и цивилен въоръжен полицай. 

Някогашният град на мъртвите за фараоните, днес е квартал на столицата. Трябват ни само 30 минути и преминаване на мост през един от ръкавите на Нил, за да стигнем до там. Всъщност хотелът е само на 15 минути пеша от пирамидите, но вървенето до там по магистралата е изключително неудобно, а вероятно и доста опасно. Още няма девет, което е чудесно, за да изпреварим многолюдните групи, да влезнем в пирамидата без да чакаме на опашка и да успеем да направим снимки. И не- не позирахме държейки върха на пирамидата с пръсти, ама ха! 

Сигурно заради конските карети, преминаващи наоколо се чувствам ретро, сякаш съм на снимачна площадка с декор от 30-те години на двайсети век. Може да е и заради услужливостта на хората наоколо или вечното им хитруване на дребно. Непрекъснато бутат в ръцете ни някакви стоки за по долар. Страната е като най- голямото Джъмбо, което съм виждала. Стоки от Китай наводняват пазара, а в гласа на водача ни се усеща тъга, когато ни казва, че дори гранитните кариери са дадени на концесия на китайски фирми. 

Мотоциклети и пирамиди- една от любимите ми снимки

Влизаме в Хеопсовата пирамида! Сбъдната детска мечта! Проходът е тесен, по- тесен отколкото в гробниците от долината на царете и много стръмен. Въздух почти няма. Никакво раздвижване или полъх, освен, ако не е предизвикан от собствените ни тела. Бързо се запъхтявам. Поспирам се преди най- стръмната част, за да огледам високия десет метра таван. Тук таме има и модерни йероглифи, издраскани по стената. Никой не може да възпре вандалите. Казват, че между камъните не може да бъде промушен дори косъм. Вярно е. Толкова плътно прилепват един към друг, сякаш се претопяват наново в една обща скала под собствената си тежест, както когато са били част от едно цяло в кариерата, от която изначално са били отцепени. Искаше ми се да постоя още малко, но постоянно прииждащите хора ме притискат. Нямам момент, в който да остана и да потръпна известно време от страх. 

Отиваме и до туристическата площадка, от където се правят едни от най- добрите снимки към прирамидите. Прекрасна гледка се открива към монументите и към града зад тях. Част от туристите се качиха на камила, направиха едно кръгче и после водачите на камилите им поискаха още по 10 долара, за да ги свалят. Хехе! Как не се сещам за тези търговски трикове!

Нека едно нещо все пак е ясно- пред себе си не виждате просто камъни натрупани в безупречен математически ред. Това е стремежът на предците на човечеството към безсмъртие и величие. И нека си дадем сметка, че ако апетитът им за величие не беше толкова голям, едва ли сега щяхме да си чешем езиците дали са ни впечатлили или не. Жалко е да бъдат приемани за даденост или за част  от пейзажа. 

Около всеки автобус са се наредили търговци на дребни джунджурии. До нашия стои възрастен мъж, който продава 20 портмоненца за 2 долара. Той е единственият , който не се натрапва. Просто стои, държейки ги в ръка и разчита на хорското благоволение. Решавам, че ще купя един пакет за подаръци. Това достойнство трябва да бъде уважено. Повличам крак и из автобуса започват да се премятат още пари в изходяща посока и още пакети с портмонета във входяща. Човекът продава десетина пакета и от седалката си виждам как след края на търговията вдига ръце нагоре и с жест на благодарност към вселената за припечеленото днес, избърсва с ръце лицето си, крайно облекчен.
Не се лъжете, че ще срещнете само нахалство и тарикатлък. Ще видите и тихи достойни хора и когато напуснете Египет, образът им до такава степен ще се е запечатал в съзнанието ви, че ще продължите да ги търсите  и да ги разпознавате навсякъде, където отидете. 

"Летящото килимче"

Спускаме се в подножието на пирамидите, за да посетим сфинкса. Той се е обърнал на изток и следи за идващите откъм града на живите опасности за мъртвите. Водачът ни твърди, че сфинскът е най- добрият приятел на пирамидите. Събира ни около себе си и ни разказва как някога едно от най- важните неща било да имаш добър приятел. Добрият приятел, казва той, когато удари часът и Анубис сложи сърцето ти на кантара, за да го сравни с перото и те попита дали сърцето ти е леко или не, дали си живял праведно или не, ще те хване за ръката и ще се застъпи за теб, за да преминеш в отвъдното и да имаш хубав живот там. 

Всички се смълчаваме пред тази история. 

Сериозни и замислени сме цели три минути, докато стигнем пазарната част. Започват подканите за пазар и предлагане на стоката. За разлика от Рим или Краков тук по- скоро не биха се осмелили да ви преджобят. Да, ще ви поискат 1000% надценка за стоката, която сте си избрали и ще ви дадат шанса да се пазарите честно и почтено до изнемога, докато достигнете що- годе прилична цена и за двете страни. Красотата на целия ритуал не е в надлъгването. Не. Тук ви разказват приказки. Всеки втори е бил в България или има роднини там. И поназнайват нещо. Ето и тук при Сфинкса единият продавач, само и само да изпъкне с едни гърди пред другите и да демонстрира самобитност, предлага статуетки за 5 лева!!! Намери се купувач. Петолевката беше старателно огледана и одобрена за трансфера. Да се не начуди човек коя от страните държи да покаже по- голям тарикатлък. 

Старият музей на Кайро

След посещението на пирамидите, ни връщат в самия град, за да разгледаме археологическия музей и да обядваме. Новият огромен и модерен музей е все още в строеж.  В музея мисля, че престояхме около два часа. Силно ме впечатлиха стъкленият саркофаг, желязната кама на Тутанкамон, изкована от метеоритно желязо и огромните статуи, около които трябвало да построят музея, защото били твърде големи, за да влязат през който и да е вход на сградата. Разказаха ни и любовната история на Аменхотеп и Нефертити.

Имахме около час, за да посетим залите с допълнително заплащане. След кратка дискусия решихме да отдадем почит на мумиите. Много се чудих дали има смисъл и смятам, че всеки човек може да прецени сам за себе си, но за мен беше интересно да видя дребничкия, но управлявал най- дълго Рамзес II и все още запазената му коса или да науча от бележките, че Аменхотеп е бил най- високият фараон- 182 см. Винаги може да се научи нещо интересно, което да осмисли преживяването.

Бунища, никога не довършвани блокове и пирамиди

Обичаен начин на придвижване за страната

След музея се отбиваме в една парфюмерия и следва ресторант Клеопатра. И тук (както в Гърция навсякъде виждате Александър или Зевс) всяко заведение носи гръмко име като Клеопатра, Александър или Рамзес. Доста приятно място с няколко големи зали за хранене, явно изградено специално за големи групи туристи или тържества. Храната е хубава, кафето е с кардамон. Предлагат фреш от манго- нещо което задължително се опитва в Египет. Страхотен е. Аз изпих два само с обяда. И нали твърдят, че човек съжалява най- вече за онова, което не е направил, яд ме е, че не намерих време да се докопам до фреш от тръстика. 

Връщаме се до хотела привечер и се прибираме в стаите за освежаване. 

Възрастна двойка спи ръка за ръка

Последната изненада за деня преди да окапем беше и сватбата, на която станахме свидетели в хотела. Много, много силно викат и дюдюкат жените от родата.

Какъв ден!