Александрия- морска столица с почти две чудеса

Налей от виното, що с капка в Нил,

пиян би станал всеки крокодил.

а  бъде ли изпито от сърната,

от страх и тигър даже би се свил.

Рудаки

Започва нов ден, който ще прекараме в най- северната точка на страната- Александрия. Тръгваме рано сутринта в 7.30, за да избегнем големите задръствания както сутринта, така и следобед на връщане. Широка магистрала свързва двата града, пресичайки ръкавите на реката в делтата, блатата и обширните площи с папирусови полета. Времето, за което ще изминем разстоянието е около два часа и трийсет минути с една междинна почивка. 

Първата ни спирка са александрийските катакомби. Хладно и мрачно място с лоша слава и призрачно  минало. Трудно е да се каже колко точно информация е погребана под пластовете пръст и кал от постоянно менящото се корито на Нил. Катакомбите, както и целият район на града са отправна точка в търсенето на гробницата на Александър Македонски. Една легенда гласи, че Клеопатра знаела къде е, но никога не поискала да посочи мястото и то останало запечатано за вечни времена под водата.  Тук е мястото да споменем, че в комплекса се пазят изображения на Анубис в римски дрехи. Уникален начин за приемственост на религия и идентичност от страна на римските пришълци. Така че, ако се интересувате от история и живопис едновременно тук бихте имали възможността да се докоснете до хибридното и изменчиво, никога не приело стабилна присъственост и форма римско владичество на Египет. 

Странно, тук е мястото, където ще си дадем среща с трима будистки монаси в ярки оранжеви роби и ще продължим да ги срещаме отново на други туристически места през деня. Позират за снимка и се усмихват. 

Веднъж пристигнали в Александрия, забелязваме друга реалност. Тук е най- хладно от цялата страна, температурите са пролетни, а не летни, както беше на юг, повява морски вятър и влагата е осезаема. Хората са облечени модерно и по европейски образец, момичетата са навсякъде, като на концерт на американска бой- банда. Градът притежава истински средиземноморски дух и съвсем определно завидно самочувствие. 

Александрия

Въпреки добре облечените хора и големите скъпи апартаменти наоколо, цари лек хаос по отношение на боклука. В малките сокаци бива изхвърлен директно през прозореца и част от улиците тънат в опаковки и пластмаса. Предишния ден в Кайро бях видяла как една ръка се подаде през прозореца на автобус от градския транспорт и невъзмутимо изхвърли опаковка от чипс. Булевардите и централните части на града се поддържат в по- представителен вид, но има какво още да се желае при изхвърлянето, събирането и преработването на боклука. 

Много хитрост обаче виждам вложена в друг тип съоръжения, а именно товаро- подемната техника. Моята собствена техника плези лакомо никонския си обектив към червената пластмасова кофичка на въже,  с която една случайна дама качва покупките си на горния етаж.  

Успяхме да видим и известния зелен трамвай на града, който е поддържан само от носталгия. Минава на около час и половина и находчивите търговци използват площта на релсите, за да излагат стоките си. 

Втората конкретна спирка от маршрута ни е Александрийският фар- едното от седемте чудеса на света, за които обаче човечеството пази само спомен. От него са оцелели само каменните основи. На мястото на някогашното чудо се издига цитаделата на Кайт Бей, построена като част от укрепленията на града през 15-ти век. Гледката, която се разкрива наоколо е прекрасна, защото виждате както широкия хоризонт на морето, така и панорамата към града дълъг може би повече от трийсет километра. 

Оказва, се че цитаделата е любимо място на младите хора, които си уреждат срещи тук, говорят си и се снимат.

Любов, любов

Прави ми впечатление колко общителни са местните. Търсят и реагират на зрителния ни контакт. Ако ви се усмихнат, усмихнете се и вие.

Заради обилната влага и силните зимни ветрове, фасадите на сградите са силно засегнати от разрушителния крайморски климат. Цветът потъмнява, виждат се осолявания, петна и дори климатиците на балконите са с петна от ръжда. При все това, градът е едно от най- скъпите места за живеене в страната. Въпреки ощетената си външност, нерядко тези жилища крият шикозно обзавеждане и завидни удобства. През лятото, когато температурите на юг стигнат 45 градуса, местните търсят спасение в прохладата на севера.  

Третата спирка от маршрута ни е мимоходом да хвърлим поглед към наследницата на чудната, злощастно унищожена александрийска библиотека. Правителството усилено търси спомоществователството на международните организации за опазване и съсхранение на историческото и културното наследство с идеята да обогати и разшири колекцията си от книжни томове в настоящата библиотека, за да си върне поне част от някогашното величие. Гидът ни обаче е страхотен. Помоли придружаващия ни полицай да поиска от охраната да ни допуснат по изключение в двора пред входа на библиотеката, защото сме много послушна група. Тъй като тук се допускат единствено възпитаници на учебните заведения в страната, долните кадри от двора на библиотеката, макар и не до там добри, са изключително редки и за моя радост не от външната страна на оградата. 

Събираме се в двора и водачът ни казва: 

"Войните са това, което е разрушило величието на Египет. Войните и загубата на познанието с изгарянето на папирусите и книгите в александрийската библиотека. От днешната си позиция, ние не одобряваме, че Цезар е събрал всички ценни документи от храмовете на юг и плановете за строежа на пирамидите на едно място, именно в библитеката, защото пожарът е унищожил всичко наведнъж. А знаете ли- всичко е било записвано . Всичко! За всичко се е знаело как е направено. Ако искате да разберете", продължава той,"дали една страна е добре управлявана или не, поинтересувайте се за три неща: здравеопазване, образование и процент на средната класа спрямо най- богатите и най- бедните хора в страната. Военните не са управници. Те не се учат как се управлява във военното учулище, учат се как да воюват от името на и по насочване на управляващите. Все едно касапин да претендира, че е архитект и може да строи градове." 

Отиваме за обяд в едно рибно ресторантче с гледка към морето. Отново има доста маси и е предвидено за много посетители. Сервират ни малки разядки с хляб, печен в тяхна собствена пещ, риба с калмари и ориз, и сладолед със сакъз. 

Напускаме централната част на града и се отправяме в периферните му части, за посетим кралския дворец и прилежащия към него парк.  На главния портал се вижда гербът с трите цвята на Египет-червено, бяло и черно. Черно за черната страна Кемет- това е старото названияе на страната на фараоните. Египет, твърдят специалисти, е дошло по- късно след арабското наществие. 

Аз отново снимам зад ограда, но този път снимам и бързо, защото се задава охраната лека полека към нас. 

Дворецът е бил построен от последния крал на страната Фарук I.

За съжаление и египетското кралско семейство бива застигнато от злощастната съдба на изгнание, както редица европейски фамилии след ПСВ.

А в парка виждаме отново монасите в оранжеви одежди.

Докато щракам снимчици наляво и надясно, нашият цивилен полицай си е постлал килимче, коленичил е и се моли до автобуса. Обръщам се решително , за да гледам други обекти- струва ми се твърде личен актът на молитва, за да бъде практикуван пред други хора. Сякаш виждам човека гол. 

Към четири следобед напускаме града и се връщаме в Кайро. По магистралата е оживено. Спираме на едно място край пътя с много добра сладкарница. Пробваме лакомо от непознатите ни сладкиши и продължаваме по пътя си. Вече желаем почивка и сън в покоя на стаята. 

Мисля си за това какво съм видяла през деня. Римски носове на египетски лица, Анубис в легионерски доспехи, дълбока гробница насред нищото, дворец без крал, монаси от Китай, любовни графити... Цял списък с побъркващо несъчетаеми неща.
Шукран, Александрия.